Гореща вълна заля бузите на Шарлот:
— Онази стара жена няма никаква власт над мен!
— Тук не е Америка — натърти Рашид вече напълно сериозен. — Тук нямаш никакви права. Валиде притежава цялата власт!
Шарлот преглътна. Ако само някога си помислеше за приключение, по-добре гръм да я порази. Разбира се, само ако оживее след този подвиг.
— Искам да си отида у дома — каза след дълго мълчание, гласът й беше слаб и плах.
Тъга се появи по лицето на Рашид:
— И аз искам същото — отвърна й безнадеждно. — Но никога вече не ще видя родината си, ти също няма да я видиш. — При тези думи той излезе, затвори и заключи вратата след себе си.
Шарлот се втурна в стаята, обзета от паника, след това си наложи да се успокои и падна на колене върху сламеника. Закопня за високия бряст в двора и за свободата, простираща се отвъд стените на двореца, колкото и несигурна да беше.
Изяде един банан, поспа на сламеника, изрецитира всички стихотворения, изпя всички песни, които знаеше и чак тогава, при залез-слънце Рашид се върна да я пусне.
— Султанът празнува раждането на синовете си близнаци — възвести евнухът. — Желае да те изкъпят, облекат и изпратят в покоите му да танцуваш за него.
Шарлот се сепна:
— Т… Танцувам за него? Опасявам се, че не мога да танцувам…
Рашид се усмихна:
— Предлагам да се постараеш — той я изведе от луксозната й затворническа килия. — Султанът ще се развлича.
Девойката гневно погледна придружителя си, искаше да го оскърби, защото беше толкова арогантен, толкова досаден, защото я бе държал пленена толкова часа.
— Като за роб добре говориш — каза му тя язвително.
Черните му очи блеснаха, но не можа да разбере дали го ядоса или му беше забавно.
— Това е мое задължение. Придружавах султана в Англия докато получаваше образование, а преди това служих при баща му.
Стигнаха баните и отново рояк бърборещи жени заобиколиха Шарлот, съблякоха робата й, и я придружиха до водата. Последва цялостно изкъпване, косата й внимателно бе измита и след цялото това почти ритуално действие бе подсушена с меки кърпи и положена на мраморна маса. Нанесоха по кожата й топъл крем с миризма на захар и лимон, който втриваха равномерно и с умение. Мъхът по интимните й части също бе отстранен.
Процедурата бе почти безболезнена, но инстинктивно последвалите сладостни тръпки от нея тревожно измъкнаха Шарлот от мъглата на разтапящо доволство.
— Какво правите? — настоятелно и дръзко запита, като се опита да стане.
Веднага я бутнаха обратно на масата, като мазането и втриването на благоухания продължи. Дори Бетина Ричардсън, вечната невинност, би разбрала, че я подготвят за жертвоприношение като безпомощно агънце. Осъзнала това, Шарлот бе обзета от паника.
— Пуснете ме — извика тя и се възпротиви отново.
— Достатъчно — каза Рашид, появил се до масата, гледайки я заплашително. — Ще мълчиш!
Подчини се, но започна да мисли как да избяга, въпреки че спря да се съпротивлява и наблюдаваше с омраза жените, които се грижеха за нея.
Когато краката и мишниците й бяха почистени и гладки. Шарлот бе отново изкъпана, и отново за кой ли път намазана с благовонни масла. Затвори очи, искаше тялото й да е стегнато, готово за борба, но всичките и мускули се отпуснаха пряко волята й.
Облечена бе в танцьорска одежда: яркожълти шалвари, прозрачен и прилепнал корсет, блестящ от топазите, оставящ корема й открит. Над тези оскъдни одежди бе метната кафява копринена роба, украсена със сърма.
Косата й бе внимателно подсушена, ароматизирана, след което внимателно сресана. Една от жените вплете малки оранжеви цветчета в кичурите, друга очерта очите й, и оцвети с розов руж устните й. С достойнство и примирение със съдбата си Шарлот последва Рашид отвъд харема, преминавайки през криволичещите коридори.
— Ако Халиф си мисли, че ще ме докосне, лъже се — каза на Рашид докато го следваше.
Стори й се, че евнухът се засмя, но поведението му беше сериозно. Не се обърна да срещне погледа й, само високо избоботи:
— Ще правиш това, което султанът ти каже.
— Друг път — отвърна Шарлот. Свиркаше си, но знаеше, че гордостта й не ще приеме хрисимо такава пародия.
Този път Рашид се обърна й я погледна остро.
— Няма да те бъде дълго — каза го уверено и със съжаление. — Прекалено си свадлива и невярна.
Шарлот въздъхна, и същевременно гняв забушува в гърдите й.
— Какво ще ме правиш? Ще ме хвърлиш за храна на акулите?
Евнухът отново забърза.
— Тази съдба би била за предпочитане, уверявам те, пред гнева на Султана Валиде.