Халиф, блестящ както винаги в коприна и скъпоценни камъни, я поздрави с учтиво кимване на примирение. За него беше проблем, с който трябва да се справи, подсказваше поведението му, като инатеста кобила отказваща мундщука, или куче, отказващо да подвие опашка.
Въпреки страха, внезапно връхлетял я, Шарлот се чувстваше жегната от ярост. Почти бе готова да каже на Халиф какво мисли за помпозната му тирания, но бързо хвърления поглед на Рашид я накара да прехапи устни.
Султанът освободи евнуха с махване и Рашид напусна покоите.
Шарлот едва не побягна след него да го моли за защита. Вместо това тя погледна Халиф право в очите и каза:
— Е, нека започваме. Уморих се да чакам с ужас наказанието си.
Халиф се усмихна, но Шарлот не се успокои от този лек намек за добра воля.
— Може би този ден не ще се помни с налагане на твоето наказание — мистериозно каза той — а с нечие друго.
Шарлот се огледа наоколо, но в огромната, богато украсена стая бяха само двамата.
— Не разбирам нищо — каза тя.
Султанът се засмя, но без настроение.
— Мисля, че така е с много неща — отговори и дръпна златната корда до него. — За твое собствено добро и за доброто на другите, мила моя, надявам се ще се постараеш да преодолееш някои от недостатъците си — като следване на всеки свой импулс да говориш, когато е по-разумно да мълчиш.
Бузите й пламнаха, туптенето на сърцето й отекна в ушите, разбра, че Халиф бе призовал някого по дърпането на шнура — слуга, носещ камшик или палка? Палач да й отнесе със сабя главата? Търговец на роби да я замъкне на пазара?
Стисна здраво очи, борейки се да запази самообладание, и когато ги отвори видя Патрик да крачи през един от големите портали.
Бе облечен както обикновено в бричове, високи ботуши и пиратска риза, черната му коса беше вързана както винаги отзад с тънка черна панделка.
Шарлот почувства как краката й се подкосяват от облекчение и объркване, когато той й се усмихна.
Приближи се, обхвана раменете й, и я целуна снизходително по челото.
— Чувам, не си се държала добре, Шарлот. Защо ли това не ме учудва?
Гърлото й се схвана, забрави да диша. Как обичаше този мъж и как го презираше в същото време!
Патрик я пусна — тя едва успя да не се свлече на пода от този шок — а той се обърна със смях към приятеля си, султана. След това отново срещна объркания поглед на Шарлот.
— Ето ти и изборът, богиньо. Можеш или да се омъжиш за мен или искаш да понесеш линчуването.
По някакво чудо намери сили да говори. Прекалено радостна беше от перспективата да прекара живота си с Патрик, но безразличния му подход, „ако не искаш, много ти здраве“, едва ли бе реакцията, която очакваше.
— Трудна задача. В края на краищата боят ще свърши за няколко минути, а бракът може да е само начало на моите неприятности.
Патрик я погледна с присвити очи.
— Мери си приказките, мила — каза с язвителна прибързаност — или хем ще се омъжиш за мен, хем ще понесеш боя.
Шарлот преглътна, погледна внимателно Халиф. Леко пристъпи към Патрик, и настойчиво прошепна.
— Защо изобщо искаш да се ожениш за мен, ако това са чувствата, които изпитваш?
Той остави погледа си да се плъзне по нея, задържа го върху гърдите й, тясното й кръстче, леко очертаните бедра.
— Нещо като оптимист съм — гледаше я право в очите, и отново я изпълваше с благодатно чувство за мекота. — Мисля, че все още има надежда да бъдеш опитомена, въпреки че това ще е продължителна работа, и ще е нужна голяма решимост.
Шарлот веднага би го ритнала в пищяла, ако не трябваше да се измъкне от примитивната наказателна политика на Халиф. Запърха с мигли и успя да се усмихне приятно.
— Ще се постарая да сътруднича — обеща тя и едва не се затъкна докато изричаше думите.
Патрик й хвърли един последен скептичен поглед и се обърна към приятеля си.
— Хайде, да се свършва — каза бързо и отсечено.
Халиф притисна длани, вдигна нагоре очи, и монотонно изпя нещо на езика си. Усмихна се на Патрик и вдигна рамене.
— Пред Аллах вече сте една плът. Вземи булката и внимавай да не се забърква в неприятности.
Шарлот погледна ядосано Халиф, после Патрик.
— Наистина ли сме бракосъчетани?
Предполагаемият жених пое дълбоко дъх, въздъхна и с размах вдигна булката на ръце.
— Страхувам се, че е истина. Вече нищо не може да се направи, освен да се примирим с това.
Напусна покоите на султана и я понесе със себе си като спасена стока от кораб, претърпял корабокрушение.