— Спомняш си, че не дадох никаква клетва, нали? — изтъкна той, но усмивка изпълваше очите му и звучеше в гласа му. — Явно, нашата церемония не бе съвсем традиционна. Тъй като обаче това е важно за теб, ще ти обещая сега. За времето, което ще бъдем заедно, „ще ти бъда верен“ — ще бъда залепнал само за теб.
— Хубаво ще е да не те хвана залепнал за някоя друга — предупреди го Шарлот. Беше обезпокоена от думите му „за времето, което ще бъдем заедно“, но реши да мисли за подтекста им по-късно, когато мозъка й отново ще бъде трезв.
Патрик се засмя.
— Добре. — Понечи да я целуне, по тя го възпря като постави пръсти между неговите и нейните устни. — Какво има?
— Не си ми разказал за твоето семейство.
Навъси се, вдигна рамо.
— Единствен син съм на много богат човек, когото страшно не харесвам, но чувството изглежда е взаимно. Изпрати ме да уча в Англия след смъртта на майка ми, и когато завърших, постъпих на стаж при чичо си, който беше капитан на „Енчантрес“ до преди три години, когато почина.
Шарлот нежно погали Патрик по корема с намерение да го успокои, но разбра, че вместо това бе предизвикала трепет у него.
— Какъв самотен живот си водил.
Вместо отговор той нежно я наведе, гърдите на Шарлот се откриха пред очите му.
— Имам всичко, което искам — каза дрезгаво. — Прекрасен кораб, дом, за който дори Адам и Ева биха казали, че е рай, повече пари, отколкото са нужни на един човек — и сега мила, пламенна съпруга да топли леглото ми. — Пое гръдта й с устни.
Шарлот се опъна в прекрасно отдаване:
— Не искаш ли син?
Забави се върху гръдта й, и тогава вдигна глава. Очите му с цвят на индиго изглеждаха черни в тъмнината и мрака.
— Няколко — отвърна той — и дъщери също. Навлезе съвсем малко, колкото да я възбуди. Гласът му, обаче прозвуча съвсем сериозно.
— Ще ме дариш ли с бебе, Шарлот?
Беше вече обзета от трескава страст, макар той да бе допринесъл съвсем малко за това.
— Д-да — о, да…
— „О, да, вземи ме“ или „О, да, ще ти родя деца“? — запита Патрик, обгръщайки я. Гласът му бе изпълнен с дяволитост.
Шарлот внезапно изви гръб като тетива, понесе се на гребена на доволството от начина, по който той простена и се опита да запази самоконтрол.
— И двете — отговори тя, притисна стегнатите му бедра, държейки го затворник за няколко дълги минути. — Вземи ме и зачени бебето в мен още тази нощ.
Патрик се превърна в бурен океан от мрачни стихии и Шарлот не можа повече нищо да каже. Насладата я обхвана мигновено като подводна магия, поглъщайки я, дълбоко в необятните бездни.
7
Малко преди пукването на зората, Патрик събуди невестата си, отиде до вратата и извика един слуга. Сънена Шарлот се изкъпа в облицования басейн и отново надяна белите си роби.
— Връщаш ме обратно в харема ли? — запита тя Патрик, объркана и разтревожена, когато се върна в спалнята и видя Рашид търпеливо да чака до вратата, кръстосал едрите си ръце.
Поведението на Патрик бе успокояващо, но думите му с нищо не вдъхнаха увереност на Шарлот.
— Само за малко, каза той. — Имаме да обсъждаме дела с Халиф.
Възмутена, почервеня, а бузите й запулсираха, но Шарлот не протестира, защото усети, че Патрик бе вече взел решение по въпроса.
Когато стигна до хамама, централното сборно място в харема, Шарлот срещна Алев. Тя я хвана за ръка и бързо я поведе навън в оградения двор. Поведението й бе напрегнато.
— С Халиф ли прекара нощта? — настоятелно запита тя.
Тонът на Алев и намекът във въпроса не се понравиха на Шарлот.
— Не — отвърна и издърпа ръката си от Алев, която здраво я държеше за лакътя. — Бях със съпруга си.
Алев повдигна вежда с мълчалив въпрос.
— Патрик Тревърън — обясни Шарлот някак самодоволно. — Халиф ни бракосъчета в покоите си снощи.
Облекчението на Алев бе очевидно, но имаше и искра от още нещо в очите й. Някакъв злорад скептицизъм. — И „съпругът“ ти вече те върна обратно при нас?
Шарлот пламна и присви очи.
— Патрик имаше да обсъжда дела със султана. Веднага щом приключи, сигурна съм, съпругът ми ще ме повика и ще отпътуваме.
Като хвана отново Шарлот за ръката, Алев седна на пейката под бряста и придърпа придружителката с и.