— Тази женитба — Християнска церемония ли беше или Халиф просто изрече някакви думи, за да я обяви?
Шарлот преглътна. Венчавката не бе изпълнена нито от свещеник, нито от игумен, нито дори от мирови съдия, което можеше да означава, че бракът е валиден само в царството на Риц. Възможно е също скалъпената служба да не е била нищо друго, освен фалшификация, скроена от двамата мъже, имаща за цел да примами Шарлот в леглото на Патрик…
— Е? — подкани я Алев, когато Шарлот замлъкна.
— Халиф сам ни бракосъчета — каза някак нещастно. Не можеше да изкаже на глас съмненията си, освен това положението й без това бе вероятно съвсем очевидно за Алев.
Алев кимна, събра вежди и се замисли.
— Тогава ти и Капитана завинаги сте свързани пред Аллах. Освен, ако мъжът ти не пожелае да се разведе.
Шарлот бе все още шокирана от предишните си мисли.
— Да се разведе?
— Ако твоя морски капитан, Шарлот, е недоволен от теб — важно каза Алев — единственото нещо, което трябва да направи е да плесне с ръце и каже три пъти „Развеждам се“.
— Това е ужасно!
— Според нашите закони — продължи Алев — такава раздяла е съвсем приемлива. А това не е всичко — мъжът може да има до четири жени и колкото си иска наложници.
Шарлот се изправи, после отново седна, беше отчаяна. Беше се отдала на Патрик с цялото си сърце, вярваше, че е негова жена. Нещата изглеждаха така прости, когато лежеше до него на ложето, в басейна, в малкия двор пред спалнята на Патрик. Сега Шарлот бе съвсем потресена.
— Ние с Патрик сме американци — изтъкна тя, но гласа й издаваше несигурността й. — Ислямските закони не ни касаят.
— Те са в сила, докато живеете в ислямска страна — без жалост каза Алев. — И Тревърън те изпрати обратно в харема, нали? Още повече, това би значело, че бракът е незаконен.
Нещастието на Шарлот се засили. Стана и започна да крачи напред, назад пред пейката.
— Не смяташ, че ме е излъгал? — запита като ли повече себе си, отколкото Алев.
— Няма да е първият път, когато мъж е измамил жена, за да я примами в леглото си, нали?
Шарлот спря и впери поглед в Алев, която си седеше удобно на пейката, лицето и тялото й бяха нашарени от сенките на листата на бряста.
— Защо искаш да ме тревожиш? Какво съм ти сторила?
Алев въздъхна и се изправи.
— Не исках да бъда груба. Изглежда ти не разбираш, че тук нещата са много различни. Опитвах се да те предпазя от очаквания, които само могат да доведат до разочарование.
При тези думи тя се изгуби вътре в сарая, а Шарлот отново се взря изпитателно през клоните на бряста. Използвал ли я бе Патрик? Възнамеряваше ли отново да я изостави в харема, вече изпитал наслада с нея?
Трябваше да разбере.
Шарлот сложи ръка върху грубата кора на бряста.
Миналия път, когато направи опит да избяга, едва не загина в пустинята, и определено не искаше отново да преминава през същото изпитание. Не, ако Патрик наистина я бе измамил, тя щеше да разбере преди отпътуването му и щеше да намери начин да се скатае скришом на борда на „Чародейка“.
Наличието на план, колкото и странен да е, винаги караше Шарлот да се чувства по-добре. Остана още няколко минути, за да се успокои, след което се върна в харема.
В ранния следобед другите жени се опъваха на диваните, за да поспят, но Шарлот бе твърде неспокойна, за да лежи неподвижно. Сърцето й рипна с облекчение, когато Рашид срещна погледа й, и направи знак да отиде при него.
С необичайно покорство тя избърза, за да се срещне с евнуха на портала.
— Съпругът ви иска да отидете при него в стаята му — каза Рашид.
Сърцето на Шарлот прескочи едно биене, после запърха диво като развълнувана птица, удряща се в клетката. Изпълнена бе със зашеметяваща радост и със също така силна ненавист, че Патрик имаше право да я третира като роб.
Когато стигнаха покоите на Патрик, вратата бе отворена. Рашид направи знак на Шарлот да прекрачи прага, след което ги остави сами.
Гневът й се надигна, но Шарлот успя да се усмихне мило.
— Здравейте, г-н Тревърън.
Патрик току-що бе пъхнал огромно червено гроздово зърно в устата си, сдъвка го, и го глътна, преди да отговори.
— „Г-н Тревърън“? Харесва ми. Звучи старомодно и подмамващо покорно.
В стомаха на Шарлот нещо се преобърна.
— Ако търсиш покорство, по-добре си купи малка маймунка от сука и я научи да танцува на задните си крака, когато щракнеш с пръсти. — Чувствата й още бяха на див възел. Едната част от нея искаше да се хвърли в прегръдката на Патрик, докато другата би му откъснала ушите.
Той се засмя и скръсти ръце.
— Ти или си много смела, или си много глупава, моя любов. Още не съм разбрал кое.