Тя пое дълбоко дъх и го задържа за момент, но не можа да скрие най-голямата си тревога.
— Една от жените в харема ми каза, че можеш да се разведеш с мен само като плеснеш три пъти с ръце. Вярно ли е?
Индиговите очи на Патрик заискряха с някакво скрито веселие.
— Абсолютно вярно.
Тиха ярост възпламени лицето на Шарлот.
— Тя също каза, че можеш да имаш четири жени и колкото си искаш наложници — осмели се да каже, като се бореше да запази спокоен тон.
Той кимна.
— Тук, в Риц, мога да имам повече от една жена, ако предпочета, въпреки че връзките не се признават извън арабските страни, разбира се. Що се отнася до наложниците, няма ограничение, тук или в християнския свят — устата му трепна едва забележимо в единия ъгъл, когато млъкна, разглеждайки Шарлот. — Ела тук.
Искаше да се съпротиви, но не можеше. Приближи се, и пристъпи в прегръдката му.
— Няма да ти бъда наложница — изперчи се тя.
Патрик плъзна надолу единия край на робата й, откри рамото й, и върха на гръдта.
— Ще бъдеш това, което те моля да бъдеш, Шарлот. И двамата разбираме добре тази истина.
Целуна я, въпреки че Шарлот се мъчеше да призове в себе си останките от бунтовност на изтерзаната си душа, но вместо това тя усети как се предава. Патрик я съблече, докосваше и се възхищаваше на воля на изящното й, крехко тяло, а накрая я положи като пир върху кадифеното ложе.
След това я дари безмилостно с наслада, в която блажено участваха пламенните му устни, трепета на ръцете и накрая самият той. Шарлот бе така изтощена, когато накрая всичко свърши, че се отпусна на гърдите му в мъгла от нега.
Патрик провря дългите си, обгорели от слънцето пръсти, през косите й, а с другата си ръка собственически притисна бедрата й. В този момент Шарлот би дала всичко да чуе съпруга си да каже, че я обича, но такива нежни думи не последваха.
Вместо това той каза:
— Ще отплаваме с утринния прилив.
Като използува малкото останала й сила, Шарлот повдигна глава, за да погледне Патрик в мастилените му очи.
— Аз искам да дойда с теб.
Докосна върха на носа й с показалеца си й я погледна гальовно.
— Вече казах, госпожо Тревърън — където отивам аз, ще бъдеш и ти с мен. Нямаш ли ми доверие?
Тя бързо възвърна стария си дух.
— Разбира се, че не ти вярвам — каза, като небрежно докосна долната му устна. — Защо, за бога, да ти вярвам, щом като мога да съм първата от четирите ти жени, или изобщо да не съм ти жена?
— Да не си ми жена? — Патрик се намръщи. — Какво, в името на Бога, искаш да кажеш с това?
— Бракът ни не ще е законен никъде, освен тук. — Беше смела, дори предизвикателна в този момент, но вътрешно се намираше на ръба да се разплаче. — А дори и в Риц, само като плеснеш с ръце и изречеш няколко думи, можеш да се отървеш от мен.
Патрик повдигна глава, за да целуне леко устните й.
— Предполагам ще се държиш добре — каза той.
Не този беше отговорът, който Шарлот се надяваше да получи.
— Това няма да се понрави на баща ми и чичо ми — предупреди го тя. — Когато татко и чичо Девън разберат колко безсрамно си ме използвал, ще ти отрежат пръстите на ръцете и краката и ще те накарат да ги изядеш.
Той направи подигравателна гримаса.
— Такива заплахи, госпожо Тревърън? Ужасен съм.
— Ако имаше достатъчно акъл, г-н Тревърън, щеше да се уплашиш за живота си. Бригъм Куейд не е човек, с който можеш да си играеш.
Патрик се смееше с очи, но езикът му бе груб.
— Тогава би изглеждало добре, че именно с теб искам да си поиграя, богиньо, а не с твоя знатен баща. — Изтърколи се, така че Шарлот да остане под него на мекото легло, а тя го изгледа със смесица от раздразнение и копнеж.
— Приготви се, съпруго. Сега искам да те любя.
Само след минути, Шарлот извика с наслада, тялото й бе обзето от отчайващо страстни конвулсии, докато Патрик се наслаждаваше на необуздаността й, като едновременно с това я укротяваше.
Вече не я отпрати нито следобеда, нито вечерта, когато се къпаха, хапнаха, после се любиха толкова много, че Шарлот изгуби представа.
На сутринта, след като се сбогува с Рашид и лично с Халиф, Шарлот се качи със съпруга си на борда на „Чародейка“. Бе облечена в яркожълти роби, изпратени й от Алев, застанала на палубата и наблюдаваше как прекрасният бял дворец се стопяваше в сапфирената далечина.
— Иди в кабината ми — нареди Патрик, когато мина покрай нея, зает с работата по кораба. — Искам да не си на слънце.
Шарлот покорно се подчини, защото нямаше друг избор. Бе придружена до капитанската каюта от г-н Кочран, който обеща да й донесе чай и плодове щом тръгнат на път.
Отегчена, Шарлот прочете заглавията на всяка една от книгите на Патрик докато го чакаше, след това реши да прегледа корабния дневник. След като това занимание не успя да й даде интересна информация, тя отвори горното чекмедже на бюрото му.