— Как да разбера, че не си заставен? Може да е трик — пират може да държи нож до гърлото ти!
— Чела си прекалено много глупави книги — отвърна капитанът раздразнително.
Излезе от касата с брашно и отиде до вратата. Остана известно време с ухо, прилепнало до стената, ослушваше се. Водена от стремежа си към светлина и сигурност, Шарлот рискува и повдигна резето.
Патрик стоеше в коридора, косата му разрошена, лицето му наранено, ризата разкъсана, но никъде по тялото му не се виждаше кръв.
— Благодаря на Бога! — въздъхна Шарлот.
Патрик се облегна на касата на вратата и остави индиговите си очи да огледат Шарлот. Помисли си, че сигурно прилича на дух косата й разчорлена, цялата покрита с брашно от главата до петите. Смехът на Патрик с нищо не помогна.
— Да не си посмял да ми се присмиваш! — предупреди го тя и се опита да го бутне и отмине.
Той й заприщи пътя, станал така непроходим както каменната стена, заграждаща градината с рози на мащехата й у дома в Куейд Харбър.
— Всичко е наред, Шарлот. Не се страхувай.
Със сподавен вик Шарлот се хвърли в ръцете на Патрик, прегърна го и увисна на врата му, трепереща от ненапускащ я страх.
— Мислех, че сигурно си умрял — бях сигурна, че пиратите ще ме заставят да мина по трапа.
Почувства усмивката му от движението на устните по косата й.
— „Чародейка“ няма трап. А както виждаш, жив съм, цял-целеничък.
Спусна се надолу по гърдите му, но не можеше да се реши да се отдели от него.
— Отидоха ли си? — прошепна. — За пиратите говоря.
Той се усмихна и оправи падналата над лицето й коса. Облак брашно се разпръсна между тях.
— Да, богиньо. Ела, ще се погрижим да те почистим.
Кабината беше още мокра от разлятата вода, а всички помощници бяха по палубите, тъй като корабът бе претърпял повреди по време на нападението, ето защо един парцал бе връчен на Шарлот, за да подсуши пода. Когато свърши, един от кухненските работници бе отделен да донесе вода, за да може да се изкъпе, кожата и косата й бяха покрити с кора от брашно. Чувстваше се като статуя от гипс.
— Ще има ли нещо друго за вършене, г-жо Тревърън? — запита момчето от галерата, след като бе изляло и последната кофа вода във ваната. Според преценката на Шарлот не беше повече от четиринадесетгодишен и едва успяваше да скрие усмивката си.
— Да — отвърна Шарлот, придавайки си голяма важност. — Можеш да ме пазиш отвън пред вратата. Не искам никой да влиза докато се къпя.
Момчето излезе и Шарлот натъпка парче попивателна в ключалката в случай, че се окажеше неблагонадежден. Съблече дрехите, които си бе присвоила от сандъка на Патрик. Отделяше дрехите внимателно от тялото си като превръзка от рана.
За втори път през този ден тя изтърка кожата си, изми косата си и тъкмо ставаше от ваната с хавлиена кърпа на гърди, когато Патрик внезапно влезе.
Затваряйки вратата, той безцеремонно огледа голите й форми, Шарлот се изчерви от раздразнение, но и от влечение, което не можеше да пренебрегне.
— Специално инструктирах младия мъж да пази пред вратата — каза тя докато увиваше хавлията около себе си като тога.
— Аз съм капитана на този кораб — отвърна Патрик безцеремонно. — Не ще ми бъде забранена нито една част от него — особено собствената ми каюта.
Шарлот премълча. Събитията от деня бяха меко казано мъчителни, и тя почти бе изчерпала личните си запаси. Надяваше се Патрик да не забележи как трепери, когато стъпи отстрани на ваната.
— Какво да облека сега? — седна на края на леглото с ядовито движение. — Или трябва да ходя гола от сега нататък?
— Кой би си помислил, че ще дойде ред да се използва — Патрик се засмя. — Ревнив съм, и ще трябва да те затворя в кабината, докато стигнем Испания, а може би, това няма да ти хареса. — Отправи се към гардероба и отвори една от блестящите орехови врати. Затършува сред различни добре ушити одежди, докато намери каквото търсеше — отвратителна рокля, покрита с пурпурни дантелени волани. — Бях я забравил.
— Не бих и могла да предположа, че виолетовият цвят е твой, отбеляза язвително Шарлот.
Той й хвърли роклята, а тя падна в скута й издувайки се — парад на грозотата миришеща на евтин парфюм.
— Облечи я и си дръж устата затворена — каза той.
Шарлот седеше, държеше роклята пред себе си и се мръщеше. Едва ли имаше избор да облече това нещо или не.
— Очевидно не съм първата разхождаща се из „Чародейка“ гола — отбеляза тя, въпреки че в действителност не желаеше и да чуе за куртизанката, влязла в капитанската каюта, облечена в тази отвратителна рокля и отишла си без нея. — Вероятно бедното същество е било измъкнато направо от леглото ти от пиратите?