Патрик скръсти ръце, погледът му бе спокоен.
— Предполагам, беше си заминала облечена в една от ризите ми. Това се случи, след като бе изляла доза опиум в брендито ми, и ме бе оставила без часовник и пари, ако добре си спомням.
Шарлот не можа да не се засмее.
— Добре е да знам, че не всяка жена откликва на чара ти така безсрамно като мен — каза мило тя, но се ядоса на себе си, защото се бе поддала на ненужна ревност, а също и на Патрик, защото първи я бе подтикнал към това чувство.
Той повдигна вежда.
— Не съм казал, че дамата не е прекарала добре в леглото ми, преди да ме ограби — информира я той.
Горещо изчервяване цъфна по бузите на Шарлот. Изглеждаше страшно несправедливо, че бе дошла при Патрик девствена, докато той вероятно е спал с жени от всякакви съсловия, от принцеса до ориенталска танцьорка.
— Колко скромно е от твоя страна да споделиш това — отвърна рязко тя.
Патрик се засмя и за нейно най-голямо облекчение, напусна кабината, без да изрече дума повече.
Шарлот облече идиотската рокля, която беше твърде тясна в бюста, и я караше да се чувства като уличница. Деколтето бе твърде дълбоко и трябваше непрекъснато да го придърпва нагоре, за да скрие цепката на бюста си.
Въпреки всичко това, любопитството на Шарлот бе по-голямо от съобразяването й с благоприличието, и тя не можа да понесе да остане в кабината. Трябваше да отиде на палубата и да види какви щети бяха нанесени на „Чародейка“. Някой от членовете на екипажа несъмнено бяха ранени и биха се нуждаели от медицински грижи.
Първото нещо, което направи, когато стигна на палубата, бе да погледне нагоре. Видя, че главното платно бе скъсано отгоре до долу. Навсякъде имаше петна от кръв и част от перилата бяха счупени, вероятно от оръдейния огън. Корабът се движеше наклонен на една страна, а миризмата на барут още се усещаше във въздуха. Погледна към морето и видя другия кораб бавно да се движи към хоризонта.
— Изглеждаш дори доста по-добре от Моник в тази рокля — каза Патрик, но така стресна Шарлот, че тя подскочи. Беше странно как се бе прокраднал до нея, като се има предвид ръста му. Движеше се с грациозността на цирков артист, вървящ по висока тел.
Шарлот кипна. По всичко личеше корабът щеше да потъне всеки момент, а Шарлот Тревърън искаше да обсъжда минали завоевания.
— Изненадана съм, че е била толкова дълго време облечена на нея, за да я забележиш — отвърна му тя.
Патрик се разсмя.
— Предполагам ще е безсмислено да те пратя обратно в каютата, затова просто ти казвам да не се пречкаш.
Отпрати му високомерен поглед, огледа се наоколо, търсейки ранени моряци от екипажа.
— Някога у дома помагах на мащеха си и д-р Макколи да се грижат за болните и ранените. Някой наранен ли е?
Той посочи към левия борд.
— Да — за миг веселостта изчезна от изражението му. — Ето там — вече се движеше в обратна посока към такелажа. Само след минути се катереше по мрежата от въжета така умело както паяк в паяжина. Шарлот почувства силна болка, когато си спомни първата им среща преди десет години в пристанището на Сиатъл.
След моментно унасяне, тя се откъсна от мислите си и се отправи към другата част на кораба.
За нейно облекчение само около половин дузина мъже бяха наранени, но никой сериозно. Шарлот се опита да не обръща внимание на звучното одобрение на моряците от пурпурната й рокля, а помагаше на г-н Кочран и г-н Нес да измият и зашият раните им.
Когато се бяха погрижили за всички мъже, нямаше какво да се прави, а Шарлот първа би признала, че бездействието има неприятен ефект върху характера й. Върна се в каютата на Патрик, изми ръцете си, избра си книга от капитанската колекция и отново се върна на палубата.
Патрик все още беше високо в такелажа, работеше с още няколко мъже, за да зашият раздраното платно. На Шарлот й се стори, че корабът накуцваше към брега на Испания, а живата й фантазия й представяше серия от обезпокояващи картини. Видя „Чародейка“ да потъва заобиколена от акули и други животни от дълбините. Дори почувства водата как покрива лицето й…
— Г-жо Тревърън?
Сепна се леко, стиснала заетата книга до гърдите си. Г-н Кочран стоеше пред нея, изражението, му бе благо и учтиво.
— Извинете ме — каза първият помощник — но изглеждате недобре. Мислех си, че може би бихте желали чаша силен чай с малко бренди в него.
Шарлот изпъди от съзнанието си опасното положение на Патрик горе на такелажа. Беше поразена от изтънчения говор на г-н Кочран.
— Много любезно от ваша страна — каза и кимна сдържано. — Благодаря.