Прихвана полите си колкото се може по-плътно, а г-н Кочран много вежливо я прехвърли през борда.
Дъхът на Патрик бе топло изкушение до ухото й, говореше й.
— Не гледай надолу. Ей сега ще сме в лодката.
Шарлот се вкопчи в грубата конопена стълба и се спускаше стъпало по стъпало здраво стиснала очи. Точно както Патрик й бе обещал скоро вече беше седнала в малката лодка, хванала се здраво за седалката, бореше се да не й прилошее.
Няколко души от екипажа се присъединиха към тях и заедно с Патрик започнаха да гребат към брега. Шарлот на няколко пъти поемаше дълбоко въздух и си припомни как с Мили и Лидия бяха излизали много пъти в Саунд с рибарска лодка да ловят треска.
Това не помогна много, защото Шарлот знаеше, че докато стигнат до пристаните съвсем ще й призлее. Кеят се местеше и люлееше под краката й. Бързо се придвижи до кремавия пясък, покриващ брега.
Първите звезди вече се виждаха, приятен бриз повя над водата.
Шарлот се почувства по-добре. Вече ще може да си купи подходящи дрехи и да спи в стая, чийто под няма да се движи. Сутринта ще закуси с плодове и бисквити, ще напише друго писмо на семейството си и веднага ще го изпрати.
— Това хотел ли е? — сочеше към елегантна бяла сграда издигаща се отпред, в дъното на една улица с тухлена настилка.
Патрик се усмихна.
— Няма хотел в Коста дел Сиело.
Шарлот не можа да скрие разочарованието си.
Уошингтън Няма хотел? — отекна гласът й.
Уошингтън Има две таверни със стаи, давани под наем — сините му очи блестяха — но мисля, ще се чувстваш по-щастлива, ако отседнем при приятелите ми г-н и г-жа Герида.
Герида. Името се заби в душата на Шарлот като рибарска кука в нежна плът. Спомни си елегантния почерк от парфюмираните пликове, които бе намерила в бюрото на Патрик. Пилар, помисли си тя.
В този момент Шарлот още повече се срамуваше от пурпурната рокля, която носеше. Много й се искаше да попита за Пилар, но не се осмеляваше, защото още не бе готова да признае, че бе видяла писмата.
— Не бих желала да се натрапвам — каза с всичкото достойнство, което успя да извика.
Моряците, слезли с тях на брега, се сбогуваха и се отправиха към центъра на града.
Патрик се усмихна и подложи облеклото на Шарлот на весела преценка.
— Не можеш да отседнеш в която и да е от таверните, въпреки че, трябва да призная, облечена си подходящо за тях.
Преди да стигнат високите железни порти на имението Герида, се появи слуга, носещ фенер. Красива млада жена в блестяща бяла рокля стоеше в очакване. Звездната светлина и газовите улични лампи трептяха в черната й коса.
Когато видя Шарлот, другата жена присви очи за момент. След това обаче насочи цялото си внимание към Патрик, викна радостно и се хвърли в прегръдките му.
Той леко я отмести с малко стегнато движение.
— Здравей Пилар.
Момичето погледна Шарлот, очите й широко се разтвориха в недоумение, когато видя пурпурната рокля.
Шарлот мислеше за писмата, които тази красива млада жена бе писала на Патрик, и за всичко, което се бе случило помежду им. Затаи дъх в очакване.
— Това е съпругата ми, Шарлот — каза той.
Черните очи на Пилар блеснаха. Измърмори нещо бързо на испански, завъртя се елегантно кръгом и изчезна в падащата тъма като призрак.
Патрик не изглеждаше ни най-малко обезпокоен от недоволството на приятелката си. Поговори с прислужника на приятен испански, докато ги водеше през двора, покрай висок ромолящ фонтан и през поредица двойни врати.
Стаята представляваше малък апартамент с голямо легло и балдахин от синьо кадифе и бяла покривка на дупчици. Мраморна камина се виждаше в единия край с огромно огледало над нея. Зад лъскавите медни подпори на огнището имаше растение с наситен зелен цвят в керамичен съд.
Шарлот видя себе си, Патрик и цялата стая отразени в огледалото над камината. Той бе застанал зад нея, този съпруг, когото така отчайващо обичаше, а познаваше така малко, бе поставил нежно ръце върху рамената й.
— Погледни се — смъмри я той. — Имаш сенки под очите си.
Започна да разкопчава копчетата на гърба на роклята й. Шарлот потрепери отчасти от приятно предусещане.
— Утре денят ще бъде натоварен, богиньо. Имаш нужда от сън.
Бе я научил да се нуждае от нещо друго повече от съня, но не можеше така смело да говори за страстта си към него. Емоциите й бяха съвсем близо до повърхността.
— Ще останеш ли с мен?
Патрик се наведе, нежно я целуна по слепоочието.
— Ще се върна по-късно. Гладна ли си?
Шарлот все още се чувстваше неразположена от пътуването по море, а и срещата с Пилар Герида бе нещо като шок. Поклати отрицателно глава, погледът й се срещна с този на мъжа от огледалото. Гордостта й не й позволи да го помоли да остане с нея докато заспи.