Обърна я към себе си, докосна устните й с показалеца си, вместо да я целуне.
— Лека нощ, г-жо Тревърън — каза той.
Шарлот бе сигурна, че ще отиде да се сдобри с Пилар, а това заседна като отрова в душата й. Мисълта, че Патрик може да омайва друга жена, бе почти непоносима.
— Лека нощ — каза тя и вирна брадичка.
Когато той излезе, Шарлот намери вода и сапун в една малка тоалетна до спалнята и се изми колкото можа. Някой бе оставил мека памучна нощница с избродирана горна част в края на леглото, а на едно от бюрата имаше поднос.
Шарлот облече нощницата, но не обърна внимание на храната. Издърпа завивките, тупна в леглото и очакваше да лежи будна както предишната нощ в очакване на Патрик. Вместо това тя изцяло потъна в кладенеца на изтощението, а когато ярката светлина на утрото я събуди, дори не си спомни да е сънувала.
9
Кочран пиеше специалитета на една от крайбрежните таверни, доста силно червено вино с подправки, затоплено, но за Патрик беше твърде рано да започне със силно питие. Вместо това той отпиваше от чаша със силен чай.
— Много зле ли е повреден корабът? — запита Кочран, така съчувствено, както би питал за здравето на любим близък.
Патрик дълбоко въздъхна, измъчен до дъното на душата си. Бе прекарал безсънна нощ в една стая недалеч от тази на Шарлот в дома на Герида, впримчен в конфликт между съвестта си и нагона на мъж. Имаше нужда да се обръсне, все още носеше вчерашните си дрехи, беше изтощен.
Нито един от тези фактори не помогнаха за подобряване на настроението му.
— Чаках пред портата на дока, когато отвори сутринта — най-после отговори. — „Чародейка“ ще бъде на док най-малко месец.
Кочран изруга тихо. Харесваше му почивката на брега, както се харесваше и на останалия екипаж, но Патрик знаеше, че първият помощник е по-щастлив на плаване.
— Бих казал, че имаме сметки да уреждаме с тези пирати — каза Кочран след няколко минути мълчание. — Имаш ли представа кои бяха?
Патрик кимна мрачно.
Уошингтън Радим водеше онзи екипаж от вонящи плъхове. — Беше сигурен, че прословутият бандит на Средиземноморието си беше поставил две цели: да плени Шарлот, която считаше за принадлежаща му собственост и да отмъсти за намесата на Патрик. Дори сега кръвта му застина в жилите при мисълта за Шарлот да попадне в ръцете на този мръсник.
— Уошингтън Радим — Кочран размишляваше и разтриваше наболата си брада. — Чувал съм го, но не го познавам. Успя ли да го видиш по време на битката?
Патрик повдигна рамене.
— Не, бях доста зает с много неща.
Кочран се усмихна.
— Голямо сбиване беше, нали — очевидно с удоволствие си спомняше всичко това.
Патрик скрито преценяваше собствената си реакция при инцидента. Винаги се наслаждаваше на добро сбиване, но по време на нападението на Радим на „Чародейка“, той толкова много се тревожеше за сигурността на Шарлот, че не можеше да мисли както трябва. Всъщност имаше късмет, че отклоненото внимание не му донесе смърт.
— Сигурно остарявам — призна Патрик. — През цялото време единственото нещо, за което можех да мисля, беше жена ми и дали е направила това, което й казах, да се скрие, или се мотаеше из палубата сред бъркотията, търсеща някой да й пререже гърлото.
Другият мъж се засмя и вдигна чашата с вино в шеговит тост.
— За любовта — каза той.
Патрик впери поглед в него. Мислеше непрекъснато за Шарлот, и каквото и да правеше, винаги я желаеше със смущаваща сила, на драго сърце би дал живота си, за да я защити. Въпреки това не вярваше, че това е романтична любов. Тя беше за ученичките и поетите.
— Не бъди сантиментален — отвърна рязко — с Шарлот играем игра, това е всичко. Когато се изморим, и двамата можем да сме свободни само с изричането на няколко думи и един жест.
Усмивката на Кочран изчезна. Въздъхна, бутна назад стола си.
— Ако това е игра, Капитане — каза сериозно — г-жа Тревърън печели. Внимавай и не подценявай чувствата си към тази дама.
Патрик също се изправи. Въпреки че бе объркан от думите на приятеля си и това, което стоеше зад тях, той не продължи темата. Просто хвърли монета на масата и последва Кочран навън в горещината на испанската утрин.
Десет минути по-късно, когато Кочран бе отишъл в дока да контролира поправката на кораба, Патрик пое обратно към имението на Герида. Имаше намерение да се опъне на леглото и навакса малко от загубения сън.
Прислужникът се появи в стаята на Шарлот почти веднага, щом се събуди. Донесе й красива жълта памучна утринна роба. Вероятно бе неохотен дар от красивата Пилар, но Шарлот го прие с финес и благодарност. Другата алтернатива, в края на краищата беше да облече онова омразно пурпурно нещо, което Патрик й беше изровил.