Шарлот последва Пилар обратно в къщата, през няколко широки коридора. Скоро Шарлот се задълбочи в книгите, пълни с красиви, ръчно оцветени илюстрации. Двете с Пилар забъбриха като стари приятелки.
Шарлот би се спряла на шест прилични дневни рокли, но явно Патрик бе се разпоредил да й приготвят дрехи за всякакви случаи. Тя си избра сутрешни и следобедни рокли, тоалети за забави, за опера, копринени нощници с бродерии. Взеха мярка по краката й за обувки и танцувални пантофи. Шивачката й показа изящна дантела за украса на бельо, комбинезони и камизоли.
Семейството й бе богато и винаги бе носила хубави дрехи. До момента не бе разбрала колко й липсваха всички тези красиви неща. За разлика от по-малката си сестра, която от дете беше грубовата, Шарлот ценеше модата. В Париж, преди да се отдаде на приключенията си, тя бе изпълнила скиците си с рисунки на прекрасните френски дрехи и възнамеряваше да си поръча любимите модели, като се завърне у дома.
Тъга легна на сърцето й. Животът можеше да бъде несигурен и опасен, както вече бе разбрала. Можеше изобщо да не види повече семейството си. Забърза към дворчето в нейния апартамент и сломена, загледа се безизразно в танцуващото море, като се бореше да овладее чувствата си.
Не чу приближаването на Патрик, не разбра, че изобщо е там докато не постави ръце на раменете й.
— Какво ти е? — гласът му беше нежен като ласката на ръцете му.
Шарлот се обърна, погледна любимото лице — лицето, което така често бе искала да удари.
— Бях малко тъжна, това е всичко.
Патрик хвана брадичката й с ръка, прекара палец по устните й както понякога правеше, преди да я целуне.
— Тогава да повдигнем духа ти.
Гласът му достигна до Шарлот, резонира като нота, изпълнена на някаква вътрешна лира.
Сърцето й заби по-бързо, червенина заля бузите й, почувства се някак глупаво. Дори бунта на гордостта й не можеше да спре копнежа на цялото й тяло по сладката, тиха музика, която само Патрик можеше да извика.
Той се засмя на изражението й, наведе се и я целуна леко по носа.
— Това, от което се нуждаеш, г-жо Тревърън, е разнообразие. Една елегантна забава с много танци, смях и хапване.
Шарлот преглътна. Обичаше партита, но друго празнуване обладаваше съзнанието й. Неуверено погледна Патрик, впримчена в старата дилема дали направо да разкрие чувствата си, или да ги запази за себе си.
Патрик отново плъзна палец по устните й.
— Какво? — прошепна той.
Откровеността надделя, тъй като бе неразделна част от характера на Шарлот.
— Снощи не легна в леглото ни — каза боязливо и настойчиво.
— Липсвах ли ти? — засмя се той.
Шарлот така искаше да отговори, че не й е липсвал, но не можа да скърпи такава лъжа. Избегна отговора, като зададе въпрос.
— Любовница ли имаш в Коста дел Сиело?
Патрик повдигна вежда. — Само съпруга.
— Изражението му бе напълно сериозно, въпреки че Шарлот помисли, че вижда веселост да се таи дълбоко в очите му. — Колкото и нетрадиционно да бе бракосъчетаването ни, женени сме.
Тя срещна погледа му открито, смело, надяваше се той да не разбере колко важно бе за нея това.
— Можеш да го прекратиш само с плясване три пъти с ръце, и да повториш „Развеждам се“ — припомни му тя.
— Това ли искаш?
Шарлот отмести поглед, намери смелост и каза.
— Не. Но струва ми се, г-н Тревърън, че всички преимущества са на ваша страна. Нямам никакви уверения, че няма да тръгнеш с друга жена или да ме оставиш на някой кей…
— Тези неща биха могли да се случат, дори ако се бяхме венчали в църква в Куейдс Харбър пред цялото ти семейство. Освен това не само съпрузите си заминават, Шарлот. Ти също би могла да ме напуснеш така лесно, както и аз тебе.
Отвори уста, но усети, че няма разумен отговор и отново я затвори.
Патрик се засмя, наведе глава и я целуна замайващо.
— Ще бъда много зает утре, вдругиден и много дни след това — говореше й, докато тя успя да си поеме отново дъх — но не ще пренебрегна задълженията си на съпруг.
Шарлот се въодушеви и смути.
— До днес сутринта, когато ясно я видях на дневна светлина, мислех че Пилар ти е любовница.
Съпругът й въздъхна дълбоко.
— Пилар е дете.
— Достатъчно голяма е обаче, за да изпраща парфюмирани, любовни писма?
Патрик явно се опитваше да запази сериозен вид, но смехът в очите му го издаде.
— Преглеждала си бюрото ми — укори я той.
— Стана случайно — наежи се тя.
— Ъмм… — каза замислено Патрик и се намръщи докато разсъждаваше. Нежно, но настойчиво хвана Шарлот за врата.
— Чете ли писмата?
Шарлот се изчерви.
— Не.