— Защото са написани на испански?
Тя приятно осъзнаваше близостта на Патрик, аромата и силата, цялата същност не само на тялото, но и на духа му.
— Нямаше нужда да ги чета — запъна се тя и въпреки, че имаше намерение да е предизвикателна, думите й вместо това издаваха раздразнителност. — Парфюмът говореше достатъчно.
Патрик бавно вдигна ръка и обхвана гръдта й.
— Пилар е убедена, че ме обожава. В един момент тя ще се осъзнае и тогава ще й върна писмата.
Милувката на Патрик разпръсна паяжина от приятни усещания из цялата същност на Шарлот. С усилие успяваше да задържи вниманието си върху разговора.
— Би могъл да унищожиш писмата, нали?
Патрик поклати глава, въздъхна и умело дръпна надолу деколтето на заетата й рокля, както и камизолата под нея, разголвайки я.
— Не, защото тя ще се чуди дали наистина съм ги унищожил, или ще се появят по-късно, за да я смутят. Една дама не би трябвало да се притеснява за такива неща.
Шарлот потрепери под ласката му. Разсъдливостта й я напускаше бързо, но успя да се вкопчи за няколко останки.
— Тогава защо не й ги върнеш сега?
Той отново въздъхна, насочи вниманието си към гръдта й, за която жадуваше.
— Би било нелюбезно — говореше бавно, унесено. — Обожанието на Пилар е безвредно. Рано или късно ще го надживее.
Шарлот до болка го желаеше, въпреки че дворът съвсем не беше подходящо място за интимности между съпрузи. Отпусна глава назад, безпомощно се предаде и простена, когато Патрик се наведе и я целуна.
Той се отдаде на удоволствието свободно, без да се притеснява, че някой може да го прекъсне. След това й оправи камизолата и роклята.
Копнежът на Шарлот се надигна в трескав вик.
— Патрик — зовеше го, а същевременно ненавиждаше слабостта си и силата му. Отново бе изумена как лесно той раздухваше силна буря в нея. Буря, която само той можеше да укроти.
Докосна устните й с пръсти.
— Ще се върна довечера — каза и я остави, закрачи през двора мина през портата и се отдалечи.
Шарлот седна на каменната пейка. Не можеше да остане права поради бушуващите в нея чувства. Обичаше и мразеше Патрик. Желаеше да му се подчинява, но и да се бунтува срещу него.
След като се успокои, за което бе нужно доста време, тя взе писалка, мастилница и листи за писане от бюрото в стаята си. Седна отново на масата в двора и написа второ дълго писмо до семейството си.
Рашид я бе уверил, че е изпратил съобщението й, съчинено докато тя беше в харема на Халиф, но Шарлот искаше да е сигурна. Любимите й близки сигурно се бяха подлудили от притеснения по нея.
Прекара следобеда, работейки над писмото, за обяд хапна съвсем малко плодове, сирене и черен хляб, които един слуга донесе. През най-горещата част на деня, докато повечето от жителите на Коста дел Сиело спокойно почиваха, Шарлот изписваше листи, смачкваше ги, после съчиняваше нови. Беше важно да накара баща си и Лидия да разберат, че обича Патрик и наистина иска да бъде с него въпреки странното им приятелство.
Шарлот бе излъгала в първото си писмо, защото бе пленница тогава, без надежда да се измъкне и искаше да предпази близките си от болката, която истината би им причинила. Сега изключвайки само най-интимните подробности от отношенията си с Патрик, тя разказа приключението случка по случка. Накрая се получи такъв дебел сноп от листи, че писанията й трябваше да бъдат изпратени в пакет, а не в плик.
Същата вечер, облечена в друга взета назаем рокля, в кремав цвят с украса от антична дантела по ръкавите и деколтето, Шарлот вечеря със семейство Герида. Вечерята беше приятна, но разговорът — доста странен, защото се водеше на различни езици. От Патрик нямаше и следа.
След вечерята засвири музика в хола, както биха го назовали в Англия или в Америка. Синьора Герида свиреше на клавесин, а сеньор Герида предложи ръка на дъщеря си с подчертана официалност и я поведе в танц.
Шарлот с удоволствие ги наблюдаваше, но сладко горчива болка бе заседнала в сърцето й. Често, докато Лидия свиреше на пиано, Мили и Шарлот се редуваха да танцуват с баща си съвсем по същия начин. Отново с болезнена острота почувства липсата на близките си. Точно когато се канеше любезно да се извини и избяга в стаята си, Патрик се появи. Бе сменил обичайното си облекло — панталони, високи ботуши и широка риза с добре скроен вечерен костюм с широка вратовръзка на сиво и черно райе и карфица.
Шарлот мислеше, че е свикнала с великолепието му, защото беше зашеметяващо красив и в обикновени дрехи. През тази вълшебна нощ обаче пиратът бе станал принц. Когато взе Шарлот в ръце и започна да я върти грациозно из стаята в такт с веселия щурм на клавесина на г-жа Герида, тя забрави всичко, което я бе обезпокоило дотогава.