През този единствен танц, като че ли душите на Шарлот и Патрик се докоснаха и сляха в едно. Нито дума не бе изречена, всички форми на благоприличие бяха спазени и все пак преживяването бе по-дълбоко от най-страстното им любене.
Шарлот разбра с великолепно отчаяние, че сърцето й бе отдадено на този мъж и щеше да остане при него не само през целия им смъртен живот, но също и във вечността.
Ако Патрик бе почувствал тази съществена промяна в отношенията, то той с нищо не го показа. Танцува още два пъти с Шарлот, после с Пилар, която очевидно бе очарована. Сеньора Герида грееше на пейката до клавесина, а съпругът й облегнат на мраморната камина я наблюдаваше с обич.
Дори и сянка на ревност не премина през сърцето на Шарлот, но тя бе изумена от чувствата си, нуждаеше се от време и уединение, за да ги обуздае. Преди тази нощ бе уверена, че не би могла да обича Патрик повече от това. А сега се замайваше от внезапното разрастване на чувствата си, то обширният океан, без предупреждение бе приел мащабите на вселена.
Тихо се отдалечи от богато мебелираната гостна, като се надяваше никой да не е забелязал това, и забърза по коридора към апартамента.
Там, в морето от лунна светлина, проникнала през прозорците, тя крачеше изпълнена с безумна, стихийна енергия. Не можеше да побере тези нови чувства, терзаеше се мълчаливо, обвила ръце около себе си. В тези коварни моменти Шарлот се страхуваше, че душата й ще се пръсне.
— Шарлот.
Обърна се и видя Патрик застанал на входа на апартамента обвит в сенки. Поради тъмнината не можеше да прочете израза на лицето му, но в гласа му усети загриженост и тихо разбиране. Заплака и изхълца.
— Какво става с мен?
Патрик с лекота я взе на ръце.
— Не бих могъл да ти кажа, богиньо — призна със задъхан шепот. — И аз самият съм доста замаян. — Целуна я и Шарлот отново почувства вселената да се разтваря, препускаща със замайваща скорост. Накрая я занесе до леглото и Шарлот не можеше да отличи своето от неговото потреперване.
— Така силно те желая — каза той докато разпускаше косите й — че се страхувам от това, което ще се случи, когато те любя.
Тя свали сакото му, измъкна карфицата от вратовръзката, вкопчи се в копчетата на ризата му. Също така неудържимо, Патрик я съблече за секунди. В онази нощ нямаше мили въведения или нежни ласки, защото копнежът им един към друг се бе събрал в едно-единствено, примитивно желание, неудържимо като земетресение.
Патрик положи Шарлот на леглото, впусна се и тя го прие със страст, по-стара от звездите.
Любовта им бе нещо като весела борба в онази нощ, мислеше си Патрик, докато лежеше вперил поглед в тавана, а спящата Шарлот се бе свила от едната му страна. От първата им среща тя беше като буйна дива котка, отвръщаща с необуздана страст на нещата, които я бе научил. И все пак нещо ново се бе случило между тях тази нощ още преди да стигнат до леглото. Когато танцуваха така невинно и благоразумно, нещо в него, от дълго време разместено, си дойде на мястото.
Патрик се радваше на тъмнината и дълбокия сън на Шарлот, защото сълзи се появиха в очите му, сълзи на най-дълбокото поетично чудо. След чудото дойде страхът в най-чист вид, защото той обичаше тази жена — за момента поне не можеше да го отрече — но обичайки я, той се бе открил не само за щастието, но и за нова непонятна болка.
Дори когато притегли топлото нежно тяло на Шарлот по-близо до своето, искаше никога да не бе я срещал, да не бе напускала Куейд Харбър, да не бе ходила на пазара и да не бяха я отвлекли. Предишният му живот бе самотен, но не беше нещастен. Въпреки многобройните и разнообразни приключения, през които е бил изложен на несъмнени опасности, душата му винаги е била в безопасност.
Край на това, помисли си мрачно. Ако загубеше Шарлот поради смърт, безразличие или тя залюбеше друг, той никога не би бил вече същият. Би изживял дните си с прекършен изстискан дух.
Тя се размърда до него, тази жена, която беше неговият ангел спасител и владетел. Прекара пръсти по голия му корем, а когато същите пръсти продължиха надолу към мъжествеността му, Патрик простена.
— Ела тук — измърка сънливо. — Не съм свършила още.
Безпомощен да се противопостави, Патрик я обгърна и полу на шега наблегна:
— Би могла да ме пощадиш малко.
— Не тази нощ. Ако си много добър, може би ще те оставя да спиш утре.
Откакто тринадесетгодишен бе с жена за първи път, до този момент, винаги Патрик е бил този, който действа. Сега бе обратното и той не можеше да осъзнае чувствата, които този факт събуди в него. Влезе в ритъм с Шарлот, остави я тя да води, не можеше да се спре. Откликът беше инстинктивен, желанието зад него така безмерно, както самото море. Напяваше му безсмислени окуражителни думи, а той лудо я следваше. Когато тя достигна кулминацията, той диво се впусна в дълбините й, а удоволствието бе почти непоносимо. Накрая се отпусна до нея, разбирайки, че повече не е господар на волята си. Веднага щом дишането му се успокои, тя отново го пожела.