Шарлот съзнателно се успокои. Седнала на края на леглото, което така щастливо бе споделяла с Патрик, тя се опита да събере мислите си. Напрегна мозъка си, но само една-единствена идея се въртеше в главата й, отчайваща и тъжна и едва ли бе по-добра от това да се промъкне на кораба. Тъй като се оказа единственият план, който можа да измисли, Шарлот реши да го следва.
Изчака докато домът утихна в обедна почивка и тайно се измъкна, като взе със себе си кесия със златни монети, които Патрик й бе дал един ден за внезапни нужди. Слънцето беше безмилостно горещо докато вървеше по прашните каменни улици към крайбрежната линия.
Много лодки бяха закотвени в пристанището. Сигурно щеше да може да наеме някой да прекоси водите до Риц.
Шарлот спря пред първата таверна от редицата просташки на вид кръчми, за да събере кураж. Не бе помислила да вземе чадъра и носа й започна да я сърби с наченки на слънчево изгаряне.
Точно се канеше да се качи по трите каменни стъпала, когато една барманка излезе и изхвърли кофа с боклуци и едва не заля красивата пола на Шарлот.
— Можещ да гледаш къде изхвърляш! — запротестира Шарлот.
За нейно учудване, барманката й отговори на английски?
— Мога — каза заядливо чернокосата жена — а може и да не мога.
Шарлот постави ръце на кръста и втренчи поглед в жената с решимост, но когато заговори, тонът й отново бе умерен. В крайна сметка тя беше нуждаещата се от услуга.
— Трябва да прекося до Риц, мога да платя добре. Има ли някой в това заведение, който може да ме заведе?
Слугинята се обърна, извика вътре в кръчмата на пронизващ испански. При думите й долнопробни моряци с различен ръст, вид и националност се събраха по мръсните прозорци, а една група бе излязла пред вратата. Злобно оглеждаха Шарлот.
— Придирчива ли си към хората, с които ще плаваш?
Шарлот преглътна и отговори.
— Е, не бих искала да е престъпник.
Дрипавата жена повдигна рамене. — Няма такива тук — а и по цялото крайбрежие няма такива каквито търсиш. — Понечи да затвори вратата, въпреки че синкавите лица стояха още по прозорците.
— Почакай! — извика Шарлот. Не можеше да понесе мисълта да остане в Испания, да се взира и чака, изпълнена със страхове, че Патрик може никога да не се върне. — Ще наема всеки, който не е убивал и не е изнасилвал.
Барманката преведе, в резултат на което групата намаля. Чу се мърморене. Все пак един мъж пристъпи напред.
Шарлот се оттегли крачка назад и се опита да се усмихне.
— Здравей — помъчи се да каже приветливо.
— Здравей — отвърна морякът и се усмихна малко глупаво, Шарлот разпозна американския му акцент. Беше среден на ръст, възрастта му трудно можеше да се определи, як с къса кафява коса, щръкнала като игли на бодливо прасе. — Каква работа имате в Риц, госпожице?
Шарлот се уплаши, но искаше по-скоро да тръгне. Колкото по-рано тръгнеше, толкова по-скоро щеше да настигне Патрик.
— Личен въпрос е. Това, което трябва да знаеш е, че искам да стигна там и плащам добре. Как се казваш?
Изглеждаше изненадан — очевидно бе мислил, че той владее положението. Шарлот не искаше да губи време да го убеждава в противното.
— Мабри. Джак Мабри.
— Казвам се г-жа Патрик Тревърън — отвърна Шарлот със сърдечна усмивка. С удоволствие забеляза как сипаничавото лице на Мабри побледня. — Можеш да ме наричаш г-жа Тревърън, ако имаш нужда да се обръщаш към мен, въпреки че ще бъдеш доста зает с управлението на кораба, за да говориш.
Дивият блясък изчезна от очите на Мабри, видимо преглътна.
— Защо се опитвате да наемете лодка, след като имате богат капитан за съпруг?
Шарлот философски въздъхна, а сдържаното й поведение бе чиста измама.
— Корабът му „Чародейка“ е на сух док за поправка. Сигурна съм, че вече е поел с някакъв кораб — без съмнение не е бил достатъчно любезен — и е отплавал без мен.
Мабри потърка брада, която бе четинеста като косата му.
— Каква е цената?
Шарлот извади две златни монети, вдигна ги, за да може моряка да ги разгледа.
— Ще заплатя половината, когато се съгласиш да ме превозиш, а другата половина, когато пристигнем там. — Имаше и други пари в кесията, но предполагаше, че ще й са нужни в Риц, особено ако не можеше да намери Патрик веднага.
— Напускате мъжа си или нещо подобно? — продължи да настоява Мабри, въпреки че видимо едва се сдържаше да не грабне първата монета. — Не искам да си имам никакви неприятности с Тревърън, дори и работата да ми донесе пари за пиене за цял месец.
— Той не ще узнае кой ме е превел, обещавам ви. — Шарлот отново прецени мъжа, който изобщо не беше представителен и при други обстоятелства не би прекосила и улицата с него, а камо ли водно пространство.