При залез-слънце Патрик събуди Шарлот. Хапнаха ядки и фурми без костилки с малки количества вода. Отново се любиха.
Шарлот чувстваше слабост в колената и бе леко замаяна, когато се обличаше за още едно нощно, изтощително яздене, но Патрик изглежда имаше енергия в излишък. Подсвиркваше си докато помагаше да приберат стана, а Кочран и другите от екипажа тихо го задяваха.
Докато Шарлот се изчерви, представяйки си какво подхвърлят, Патрик се смееше на шегите им.
Твърде скоро отново поеха на път, Шарлот чувстваше болки в мускулите на краката си, докато жребецът галопираше неуморно по пясъка. Но по-скоро би умряла, отколкото да се оплачи. Ако мъркаше, Патрик сигурно щеше да злорадства и да й напомни, че е бил прав като е искал да я остави.
За Шарлот часовете отминаваха бавно като десетилетия и когато стигнаха един оазис и спряха, идеше й да изхлипа от радостно облекчение. Вместо това тя намери малка кофа и я напълни с вода от извора, ограден с палми и тучна трева. Държеше раменете си колкото можеше опънати, изчака докато подготвят палатките и влезе в онази, в която бяха с Патрик предния ден.
Беше гола, току-що окъпала се, когато Патрик отмести платното и влезе. Погледът му беше арогантен докато я наблюдаваше, но думите му бяха кротки.
— Ти си така удивително красива — чудеше се шепнешком.
Шарлот не се опита да се покрие. Стоеше пред Патрик и се чувстваше така чиста, като Ева преди грехопадението. В такива моменти можеше да повярва, че са единствените двама на земята, а оазисът е прословутата Градина.
Приближи се до него, откри ризата му и целуна здравата, солена плът под нея.
Патрик пое дълбоко дъх, хвана раменете й, като че ли да я отблъсне, след това вплете пръсти в косите й, притисна я до себе си.
— Не съм забравил, че не се подчини на заповедите ми — предупреди я останал без дъх, а тя продължаваше да го целува. — Ако всичко това свърши, без да ни убият, ще е по-добре сам да те убия.
Шарлот докосна гърдите му с език, усмихна се, когато й отвърна със стон.
— Ще запомня това — прошепна, като се опитваше да звучи подобаващо виновна.
11
На третата нощ, след като палатките бяха опънати, един от арабските разузнавачи напусна лагера. Когато се върна след около час, развълнуван и мрачен каза на Патрик, че дворецът на Халиф е наблизо.
Всички от екипажа на Патрик бяха добре въоръжени. За Шарлот бе ясно, че предстоеше битка. А Патрик изглеждаше непоколебим.
— Тъй като само ще си хабя думите, ако ти кажа да останеш — обърна се той към Шарлот, чертите му изглеждаха насечени и груби на студената светлина на звездите и луната — ще яздиш с мен. Но предупреждавам те г-жа Тревърън — ако подкопаеш авторитета ми пред тези мъже с неподчинение, ще бъдеш наказана. Това, любима моя, е тържествена клетва.
Шарлот потрепери. Добре съзнаваше, че Патрик е сериозен и, че нежните му грижи към нея не ще го възпрат, ако тя би пречила на плановете му. Страхуваше се от предстоящата битка с Ахмед. В същото време обаче Шарлот едва успяваше да стои на едно място, толкова голямо бе предчувствието й за приключение.
Беше нещо като да изживееш прекрасните, романтични фантасмагории, на които се отдаваше като дете далеч в Куейд Харбър.
— Обещавам да съм добър боец — каза тя и погледна мъжете, готови да потеглят въоръжени до зъби.
— Няма ли да получа пистолет, сабя или нещо друго?
Въпросът предизвика тиха вълна от смях сред ездачите, но Патрик обърна очи и се качи на коня. След като дълго гледа Шарлот, с непредвидимо изражение той се наведе, хвана я и я метна зад себе си.
Ясно беше, че няма да получи оръжие, затова просто трябваше да разчита на ума си. Това, което би желала обаче, бе да замени изпокъсаната, мръсна, розова рокля за чифт панталони и риза.
Групата бе съставена от около двадесет и четири души, но Патрик и Шарлот заедно с двамата разузнавачи яздеха отпред, конете им се движеха почти безшумно по древните пясъци. Накрая видяха двореца, греещ като алабастър на фона на тъмното море.
Шарлот задърпа Патрик за ръкава, за да му привлече вниманието, след което прошепна:
— Ако ме повдигнеш, мога да прескоча оградата на двора пред хамама и да ви пусна да влезете през южния вход.
Патрик се обърна назад на седлото, за да я погледне, а от поведението му усети, че иска да отхвърли предложението и мислено търсеше основание за това.
— По-добра стратегия ли имаш? — настоятелно попита Шарлот. — Главният вход ще бъде заключен и охраняван. Ако се опиташ да разбиеш портата, ще заплатиш скъпо за глупостта.