Притегли я към себе си, поднесе късче плод към устните й. Усети по езика си аромат и прохлада.
— Колкото и безразсъдно да звучи — отвърна той, — мисля че мога да ти имам доверие, само ако си ангажирана с нещо.
Шарлот вкуси от острия аромат на портокала, борейки се със странните чувства, които Патрик извикваше у нея докато я хранеше.
— Да съм ангажирана с нещо — повтори тя. — С какво?
Повдигна я и я постави до себе си на стената.
— Кочран ще дойде с мен, така че не ще може да лекува Халиф. Ще се чувствам по-добре, ако знам, че ти си тук и се грижиш за приятеля ми.
Вероятно капитанът беше сериозен, а може би я премяташе, но Шарлот беше доволна, че поне веднъж бе назначена за пазач, а не да бъде пазена.
— Наистина ли?
Патрик докосна носа й, пръстите му миришеха на цитрусов плод.
— Наистина — отвърна той някак прегракнало. — Ще се върна и ще те отведа, преди да си почувствала отсъствието ми.
Не можеше да бъде. Предстоящото отсъствие на съпруга й вече бе болно място в сърцето й.
— Мисля, че мястото на жената е до съпруга й, още повече, когато очаква дете. Но тъй като този път нямам избор, обещавам да остана тук.
Приближи се до нея, целуна я бързо.
— Благодаря.
Думите му така я изненадаха, че се олюля малко и едва не падна от стената. Благодарността бе последното нещо, което бе очаквала от него, но в края на краищата той бе спечелил малката схватка и можеше да си позволи да бъде самодоволен.
Той се разсмя при вида на широко отворените й от изненада очи и отново я целуна, този път по-продължително. Едва не тупнаха долу върху каменния под на двора, когато се чу глас откъм вратата на стаята им.
— Извинете, сър — каза Кочран малко притеснен. — Появи се един кораб в пристанището, а видът му е съмнителен.
Патрик веднага скочи на земята, а Шарлот почувства напрежението в ръцете му, когато я повдигна.
— Разпозна ли го? — обърна се и прикова Шарлот с поглед, бърз, обуздаващ, ясно показващ й какво иска — да не му се пречка и да запази мнението си за себе си.
— Не бих се осмелил да предположа, капитане — освен че не ми се нрави видът му, или усещането в стомаха ми.
Патрик мина покрай първия помощник и изчезна, а Шарлот изгаряше от любопитство относно въпросния кораб, но остана на мястото си. Нямаше да е уместно да предизвиква съпруга си в този критичен момент, можеше да реши да й отнеме свободата.
Кочран докосна челото си за предан поздрав и последва Патрик.
След известно време на истинско вълнение — само защото се бе съобразила с категоричните заповеди на съпруга си, това не означаваше, че трябва да бездейства — Шарлот реши, че най-доброто поведение бе да бъде полезна с нещо. Отиде в покоите на Халиф.
Рашид беше там, държеше султана под око, нащрек и угрижен.
— Нещо обезпокояващо ли има? — попита евнухът, чул раздвижването по коридорите. Кафявите му пръсти бяха обхванали перлената дръжка на един нож, а от стойката му се виждаше, че ще се бори до смърт, ако се наложеше, за да защити господаря си.
Шарлот се удиви на такава лоялност. Това беше странна черта за роб, особено за такъв, който е бил кастриран от поробителите си. Той срещна погледа й.
— Странен кораб навлиза в пристанището, Кочран е обезпокоен.
Рашид остави настрана ножа, но все още изглеждаше разтревожен, взе мократа кърпа от главата на господаря си, напои я в съда до леглото, изстиска я, след това отново я постави върху челото на Халиф.
— Пирати или приятели на Ахмед, решили да почетат новия глава — отбеляза той.
Халиф изпъшка в съня си, измърмори нещо неразбираемо.
— Пирати? — след като преглътна запита Шарлот, Вече бе имала драматична среща с една банда морски бандити и нямаше никакво желание преживяването да се повтори. — Сигурно не биха се осмелили да нападнат двореца?
— Трябва да отида и видя какво става — прекъсна я Рашид. Отново взе ножа, притисна дръжката в ръката на Шарлот. — Моля те остани тук при султана. Ако някой се приближи убий го.
Шарлот замръзна при студената директност на заповедта.
— Сигурно не си напълно сериозен. А ако Алев го посети, или някоя от другите жени?
Черните очи на Рашид бяха твърди като черен кехлибар.
— Има предатели и шпиони из целия дворец. Харемът няма имунитет за предателство. Никой друг, освен аз самия, капитанът или Кочран може да пристъпи тази стая.
— А Патрик мисли, че мястото е безопасно за бременна жена — измърмори Шарлот, след като евнухът бе излязъл и бе останала сама със спящия Халиф.
Султанът отново изпъшка, размърда се, а Шарлот придърпа възглавница, за да седне до него.
— Няма нищо — каза тя, като че ли успокояваше някой от малките си братчета след кошмар. — Отпусни се. В пълна безопасност си. — Провери ножа, след това го остави настрана потрепервайки.