Рашид ужасно изплаши Шарлот, когато се появи зад нея и сложи ръка на рамото й.
— Върви и си почини, г-жо Тревърън. Ще те събудя, ако настъпи промяна.
Шарлот беше изморена, а освен за себе си трябваше да мисли също за доброто състояние на бебето. Кимна и напусна султанските покои, но преди да се оттегли се отправи към морската страна на двореца, за да погледне към облените в лунна светлина води.
Тъмният кораб се клатеше по вълните и докато го разглеждаше, Шарлот почувства хлад въпреки топлината на нощта. Рибари, убеждаваше се тя, като си спомни, че Патрик и Кочран се бяха срещнали с непознатите и бяха убедени, че няма опасност.
Стомахът й все още беше плосък, въпреки това Шарлот вече си бе изработила навик да поставя ръката си върху него в знак на общуване с мъничкия живот, растящ в нея. Погледна за последен път кораба, отново потрепери, после си припомни, че бременните жени често имат страхове и фантазии.
Бебето й беше в безопасност, всички бяха в безопасност, защото дори рибарите да бяха пирати или въоръжени врагове на Халиф, султанът имаше предостатъчно верни хора в двореца.
Накрая Шарлот се оттегли в спалнята си — колко самотна и обширна беше без Патрик — бързо се изми, и се строполи върху леглото. Сънува ездачи да прекосяват пустинята, луната осветяваше пътя им, сърцето й ги следваше, макар че другата част от нея бе останала някъде далече.
Сутринта Халиф се чувстваше по-добре, макар и доста отпаднал.
Шарлот му чете на глас, не го остави на мира докато не изпие чаша изворна вода, разказваше му за баща си, за чичо си, сестра си и братята си. Когато султанът заспа рано следобед, Рашид дойде да я смени в бдението.
Явно беше неспокоен.
— Какво има? — запита шепнешком Шарлот.
За нейна изненада, Рашид не се опита да избегне въпроса й.
— За онзи кораб е — намръщи се. — Взеха водата, от която се нуждаеха. Няма причина още да се бавят.
— Сигурно хората на Халиф го държат под око.
Рашид кимна.
— Все пак, това не ми харесва. Ахмед има силни приятели — тук и извън двореца.
Мъхът по тила на Шарлот изглежда настръхна. Бе намразила природения брат на султана при първата им среща, защото беше разбойник и простак. Сега, когато бе видяла резултата от бруталността му — раните на Халиф — знаеше, че Ахмед е злодей.
— Просто ще трябва да сме бдителни — накрая каза той.
Търсеща женска компания, въпреки че някои от членовете на харема не бяха много дружелюбни, Шарлот се отправи към онази част от двореца, където само жени и евнуси, а и самият Халиф бяха допускани.
Щом влезе в харема обаче, Шарлот се озова заобиколена от султанските жени. Всички горяха от желание да научат как е Халиф, макар че много от тях явно ненавиждаха и ревнуваха Шарлот заради привилегированото й положение.
Алев превеждаше, след това бързо насочи посетителката в уединения двор, където растеше големия бряст.
Шарлот докосна нежно грапавата кора, спомни си своето смело бягство. Разбира се, някой бе нарекъл това начинание неуспех, но поне се бе опитала да намери свободата, вместо да стои и оплаква съдбата си.
С изненадваща сила Алев сграбчи ръката й.
— Говори се, че сега ти си любимката на Халиф, че не живееш повече в харема, защото споделяш леглото му. Истина ли е?
Ярост прониза сърцето на Шарлот и се разпръсна по цялото й тяло като отрова.
— Омъжена съм за капитан Тревърън — подчерта тя — вярна съпруга съм. Отседнала съм в стаята, в която бяхме с Патрик.
Алев премигна, след това от благоприличие се смути. След миг само обаче тя изостави неудобството и продължи.
— Ще предадеш ли съобщение на султана от мое име? Би ли му казала, че синовете му са силни и здрави, и че го моля да отида в покоите му, за да се уверя, че се възстановява?
Яростта на Шарлот се посмекчи. Ако Патрик беше този, който бе така тежко ранен, тя не би желала да бъде държана настрана от него.
— Ще му предам посланието ти, но Рашид не разрешава на никого да влиза при Халиф, освен на Патрик и мен. Изглежда е взел твърдо решение по въпроса.
Сините очи на Алев блеснаха. Беше разярена.
— За какво се мисли Рашид. Той е евнух, един роб, а аз съм любимка — скоро ще стана кадъна — майка на двама от синовете на султана! Халиф ще ми разреши да го посетя в покоите му, ако го попиташ лично.
Шарлот просто кимна, но отмести поглед, защото знаеше, че молбата на Алев ще бъде отхвърлена. Само можеше да й съчувства.
През следобеда Шарлот се окъпа в ароматизирана вода, облече чиста роба, дадена й от Алев, хапна шоколад и бонбони заедно с другите жени. Една от държанките свиреше прекрасна мелодия на арфа, а другата пееше в акомпанимент една тъжна, натрапчива песен.