— Ела, г-жо Тревърън — каза той. — Не сме нужни тук. — При тези думи Патрик хвана ръката на Шарлот така силно, че костите й изпукаха и минавайки покрай Рашид и войниците я изведе от прохода.
— Не можеш да оставиш екзекуцията да се състои! — прошепна тя.
Патрик дори не намали хода си. Просто продължи да крачи към централната част на двореца, като теглеше Шарлот зад себе си.
— Не мога да ги спра — отвърна й рязко — нито пък ти би могла. Това е едно първобитно общество със собствени закони.
Шарлот разбираше, че е прав, и все пак беше против принципите й да гледа как на насилието се отвръща с насилие.
— Искам да напусна това място — каза тя задъхано, като се опитваше да върви редом с дългокракия си съпруг — и никога да не се върна повече.
Той я погледна през рамо и каза:
— Това е желание, което мога да изпълня. Веднага щом разбера, че положението е овладяно, ще отплаваме за острова.
Прилив на радост бликна в сърцето на Шарлот, но в следващия миг бе съкрушена от бурните събития, случили се в близките часове. Зарида и заплака с естествени, но несвойствени за една Шарлот сълзи.
Патрик спря, вдигна я с лекота на ръце, подпря брада на главата й и продължи да върви през прохода.
— Поплачи си — каза й той с дрезгава нежност. — Имаш право.
Докато изпълняваха екзекуциите Патрик и Шарлот бяха сами в стаята си, забравили всичко и всички, освен самите себе си. Отпразнуваха живота, дори докато смъртта варварски властваше насред двора.
Шарлот се бе свила до Патрик, голото й тяло блестеше от пот. С единия си пръст си играеше лениво с космите по гърдите му.
— Обичам те — каза тя.
Патрик въздъхна, притисна я до себе си, но не направи същото признание. Той просто затвори очи и заспа.
Въпреки че бе щастлива да е отново с Патрик, а и телом бе задоволена, душата й все още изпитваше глад. Какъв би бил смисълът — изобщо нищо нямаше смисъл, ако Патрик не я обичаше.
Постави ръка върху корема си и затвори очи. Независимо каква би била цената, тя не би отгледала детето си в дом, лишен от любов. Би отвела детето си в Куейд Харбър най-напред, за да отрасне в светлината и топлината на брака между баща й и Лидия.
През следващите три дни Халиф остана в покоите си. Различни хора от харема то посещаваха по различно време, включително и Алев, но още не бе се показвал публично.
Шарлот се бе изправила до един от прозорците на горния етаж и гледаше морето с неизразен копнеж, когато Патрик неусетно застана до нея и обхвана с ръце кръста й. Наведе се и я целуна по бузата.
— Възможно ли е, г-жо Тревърън — заяде се той — да имаш същия копнеж за скитане като мен?
Обърна се в прегръдката му, погледна го право в: очите и отговори:
— Да. Кога ще тръгнем?
Той докосна брадичката й с показалец.
— Вероятно утре. Започна ли да се тревожиш, че бих могъл отново да те изпратя в харема?
Бузите на Шарлот пламнаха.
— Като имам пред вид, че вече два пъти го стори, не би било несправедливо да ми минат такива мисли.
Патрик се засмя, наведе глава и целуна устните й.
— Този път не ще е така. Щом „Чародейка“ излезе в открити води, може дори да не ти разреша да напускаш каютата. — Докосна гърдите й, при което зърната й се опънаха под муселиновата камизола.
Тя оправи полите на роклята си от батиста с избродирани клончета, една от многото одежди, които Патрик бе донесъл от шивашкия магазин в Коста дел Сиело.
— Прекалено дълго време си прекарал в страни като Риц — каза важно тя, като се надяваше той да не бе забелязал породеното от докосването му и преминало през нея трепетно очакване. — Не съм създадена да лежа гола в каютата ти и да ти доставям несекващо удоволствие. Интелигентна жена съм, с воля и собствен живот.
Патрик се засмя и я издърпа към една дълбока, сенчеста ниша в стената в другия край на коридора.
— Не се сърдя, когато си задоволена — предизвикваше я с шепот, докато милваше гърдите й. — Защо, за бога, искаш да ме лишиш от моите наслади?
Шарлот трябваше да събере всички сили, за да отговори, тъй като познатата сладостна слабост потече във вените й.
— Не искам. Може би и аз ще трябва да те затворя в каютата и да те имам, когато пожелая.
Той я целуна освободено и много нежно.
— С радост ще ти бъда затворник — отговори той, докато вдигаше полите й.
Тя се облегна назад върху каменната стена на тъмната ниша. Затвори очи.
— Патрик, моля те…
Патрик се засмя и каза:
— Не е нужно да ме умоляваш, богиньо. — Грациозно застана на едно коляно, а ръцете му останаха под муселиновите поли, обхванали бедрата й. — Ако съм на твое място ще си мълча. Не е нужно да скандализираме слугите.