— Разбира се, че имам какво да кажа! Искам те при мен, където ти е мястото.
— Достатъчно, че да се ожениш за мен?
— Ние сме бракосъчетани.
— Тук да, но веднъж напуснали границите на Риц, ще живеем в грях.
Патрик се опита да открие следа от шега по лицето й, но тя бе съвсем сериозна.
— Не виждам причина за промяна на нещата — каза й той. — Споразумението ни беше добро досега.
— Но вече не е — отвърна Шарлот. — Освен, ако не обещаеш да се ожениш за мен пред проповедник или свещеник. В противен случай оставам.
— Не може сериозно да мислиш това — предизвика я Патрик, но беше ядосан, защото съзнаваше, че тя ще победи. — Ти мразиш двореца. Дори като кадъна ще бъдеш една от няколкото…
Шарлот го прекъсна с красноречива въздишка.
— Не ще трябва да живея тук. Халиф обеща да ми купи къща в Париж и да уреди магистър официално да ни бракосъчетае.
Лицето на Патрик пламна от гняв. Халиф не бе му казал, че ще установи Шарлот в Париж и че ще й предложи официална женитба.
— Защо?
Шарлот препречи пътя му.
— Боят нищо няма да реши — каза го с тон, който едва не го накара да я хване за гърлото — освен това, ако нападнеш султана, хората му ще играят крикет с главата ти. Имам ли обещанието ти или не?
Според Патрик това бе изнудване, но някакъв добър инстинкт го предупреди да се съгласи.
— Добре. Обещавам. Ще се оженим колкото се може по-скоро.
15
Най-после са в открито море, помисли си Шарлот, застанала близо до носа на „Чародейка“. Мъгливият, солен въздух беше като лекарство и даже клатенето под краката й докато стоеше на палубата създаваше приятно усещане. Не се обърна, за да види двореца. Той дълго щеше да остане запечатан в съзнанието й.
Патрик застана до нея, подпиращ се с ръце на перилата, а вятърът рошеше гарвановата му коса.
— Имаш изненада в каютата — каза той.
Шарлот дълго разглежда профила му, учудваше се на силата на чувствата, които той пораждаше у нея само с присъствието си. Пое си дълбоко въздух й направи решителната крачка, все едно, че се бе хвърлила през борда и плуваше редом с акулите.
— Не мисля, че трябва да сме в една каюта — отвърна тя, като пренебрегна споменаването на изненадата, въпреки че гореше от любопитство. — Не е подобаващо при сегашните обстоятелства.
Той бавно се обърна, а очите му се свиваха докато я гледаше.
— Какви обстоятелства? — запита с опасно тих глас — Женени сме, в случай, че си забравила.
— Не сме — противопостави се Шарлот и опъна рамена — няма писмен документ за съюза между нас в целия християнски свят.
Патрик въздъхна, облегна се по-тежко върху перилата.
— Това изглежда не те притесняваше, когато бяхме в Испания — подчерта той.
— Имах други грижи тогава — отвърна Шарлот. — Мисля, че ще трябва да си вземеш койка при моряците докато стигнем пристанището и намерим съди или магистър.
Той замълча злокобно, което напомни на Шарлот за голямото затишие, спускащо се над земята на Пъджит Саунд, точно преди силна буря.
— Струва ми се, г-жо Тревърън, че сте закъсняла малко с благочестивостта си. Забравихте ли, че носите мое дете?
Шарлот се изопна с твърда решимост. Не може да застави Патрик да я обича и разбираше това. Ако той не я уважаваше, бъдещето им би било безнадеждно.
— Не съм забравила. Няма да ти бъда любовница Патрик.
Той гневно я погледна.
— Беше готова да заминеш в Париж и живееш къщата, осигурена от Халиф.
— Халиф ми предложи истинска женитба. Освен това, никога не съм мислила да приема предложението му. Само исках да илюстрирам пред теб, че не ще позволя да си играят с чувствата ми. Би било доста неразумно да ме приемаш като даденост.
Когато Патрик не отговори, а само гневно я погледна и то така, като че ли би я хвърлил през борда, Шарлот се обърна, както сама смяташе с драматично завъртане на полите си и отиде да проучи изненадата, чакаща я в каютата.
На леглото намери скицници от висококачествена хартия, вързани заедно с широка синя панделка. Имаше и хубав комплект водни бои, цветни креди, специални писалки и половин дузина шишета с мастило различни у краски.
Шарлот бе очарована и доволна, но бе решила не позволи благодарността да надделее над здрав разум. Патрик бе упорит мъж и ако не бяха поставен някои граници в отношенията им, щеше да последва голямо нещастие.
Взе с усмивка един скицник и кутията с ярки креди и се върна на палубата. Не беше от хората, водещи си дневник, не и в общоприетия маниер, но Шарлот обичаше да прехвърля мечтите и спомените си върху хартия под формата на скици. Не бе имала големи възможности откакто я бяха отвлекли в сука в Риц. Перспективата да рисува картини беше прекрасно удоволствие за нея.