Намери си скътано място на горната палуба, седна на един кош, грациозно подви крака и започна да изобразява подробно преживяното. Нарисува танцьорките от харема, мъже, сражаващи се със саби, стан в пустинята под огромна луна. Улови приликата при скиците на Патрик, изобразяващи го в профил, както изглеждаше сутринта, застанал до перилата.
— Много са хубави, г-жо Тревърън — отбеляза един глас.
Шарлот погледна нагоре стресната, но се усмихна, като видя Кочран застанал до нея. Обърна нова страница в скицника и започна да го скицира докато говорят.
— Благодаря — каза тя. — Винаги съм рисувала. Учих се в Европа.
Г-н Кочран, наведен пред нея, й напомняше на индианец, седнал свободно до огъня.
— Трябва да направите нужното и запазите тези рисунки — каза одобрително. — Ще искате да ги показвате на внуците си, когато им разказвате за приключенията си в Риц.
Шарлот въздъхна.
— Не съм мислила толкова напред — призна тя и продължаваше да скицира — в момента се опитвам да подредя нещата сама за себе си.
Останаха още известно време двамата, но мълчаха. Тогава г-н Кочран каза:
— Изпратен съм да ви кажа, че обядът ви очаква в каютата на капитана.
Шарлот бе огладняла, чистият въздух и слънцето предизвикваха голям апетит. Затвори скицника си, прибра кредите обратно в кутията и се изправи.
Когато стигна в кабината, нямаше и следа от Патрик. Кабината бе изпълнена от сандъците, съхраняващи новите й дрехи, ушити в Испания. Въпреки че Шарлот определено си каза, че е по-добре да е сама, то дълбоко в нея чувствената й част бе разочарована.
Наля си вода от една медна кана в леген, изми лицето и ръцете си, след което седна на бюрото на Патрик, за да се запознае със съдържанието на подноса. Имаше прясна риба, картофи с ориз, зелен боб, сготвени с бекон и горещ чай.
Шарлот хапна с повишено настроение.
Беше свършила и преяла, когато Патрик нахлу като силен вятър, профучаващ през каньон. Застана на вратата със скръстени ръце, гледаше я така, че тя се почувства доста неловко, тъй като се бе оттеглила от бюрото, подпряла гръб на стената, опънала крака със скицник в скута.
Най-накрая капитанът проговори:
— Предполагам, не си променила решението си за спането?
Шарлот поклати глава, но едва успяваше да потуши бунта на чувствата, бушуващ в сърцето и душата й. Знаеше, че любенето с Патрик щеше да й липсва, защото душа даваше за него, но знаеше също, че трябва да положи усилия това да не се разбере. Ако г-н Тревърън беше я прегърнал и целунал например, или само я бе докоснал по един от познатите й начини, твърдостта й сигурно щеше да се размекне като восък за свещи.
— Точно така — каза официално и отчетливо. Държеше скицника пред себе си като шлем и прилежно: оправи полите на роклята си.
— Напълно омаловажаваш женитбата ни, така ли?
Шарлот вирна брадичката си и каза упорито:
— Не сме женени.
Патрик мълчеше, но дълго я гледа, след което философски въздъхна и каза:
— Много добре — при тези думи плесна с ръце и каза — Развеждам се! — отново плесна — Развеждам се! — и трети път — Развеждам се!
Дори и да бе отхвърляла за себе си съществуването на брак помежду им, жестът на Патрик се стовари като ужасен шок върху Шарлот. Усети, че пребледнява, долната й устна трепереше, всеки момент щеше да заплаче.
Патрик кимна с глава, отвори вратата и излезе от каютата, без да каже нищо повече.
Шарлот остана зашеметена, гледаше втренчено към мястото, където бе стоял, сякаш че с концентрацията си би го върнала обратно. Сълзи изпълниха очите й, след това потекоха надолу по бузите й.
Недействителният брак всъщност се оказа много истински сега, когато вече бе прекратен. Какво бе сторила?
Патрик не се появи вечерта, а изпрати помощник-готвача, Типър Дуун, да вземе тоалетните принадлежности и необходимите му чисти дрехи.
Шарлот се почувства много самотна, взе писец, мастило и хартия и нарисува образа на баща си, след това прибави до него подмамващо нежното лице на Лидия. На следващите страници скицира Мили, братята си, а също и любимия чичо Девън.
Любимите образи бяха за нея както утеха, така и напомняне за голямата й отдалеченост от дома. Закачила бе рисунките по стените на каютата, плачеше докато миеше зъбите си, докато обличаше нощницата и разресваше косите си. Дълго лежа в леглото, а морето люлееше кораба нежно, както любяща майка би полюшвала люлка, унасяйки я в неспокоен, на пресекулки сън.
През нощта сънува първия си кошмар.
Шарлот се събуди с вик, седна изправена на леглото, опипвайки с ръце, трескаво търсеше Патрик, после се досети с ужас, че го бе прогонила от каютата, а впоследствие той се бе „развел“.