Запали керосиновите лампи една по една и духна свещите. Отиде до леглото и за стотен път започна да мокри с хладка вода лицето и гърдите на Патрик.
— Патрик — шепнеше името му непрекъснато. Той не й отвръщаше дори и с трепване на миглите или помръдване на мускул, но този път отвори очи.
Шарлот не се успокои от това, защото виждаше душата му през тези индигови прозорци, а тя изглежда се оттегляше, отдръпваше се от живота. Сълзи потекоха през миглите й, взе ръката му.
— У дома сме — каза нежно — пуснали сме котва на хвърлей камък разстояние от брега на твоя остров.
— Добре — въздъхна Патрик. За миг събра сили и попита — Добре ли си, Шарлот? Детето…
Тя се наведе и целуна бледото му чело.
— Добре съм, г-н Тревърън, и бебето ти е там, където го остави.
Той се усмихна на думите й, но видът му й късаше сърцето.
— Това е добре — с мъка каза той — а хората? Колко останаха живи?
Инстинктът на Шарлот я караше да спести на Патрик истината, но знаеше, че не може да го излъже.
— Двадесет и шест — отговори тя.
— Четиринадесет са загинали — с мъка каза Патрик. Отново затвори очи, една-единствена сълза се търколи по слепоочието му и блесна в косата му.
Тя стисна ръката му и каза нежно:
— Да, но изглежда, че най-лошото отмина. Петима от заболелите се възстановяват вече.
Патрик отново я погледна.
— Ако умра, погреби ме на билото зад къщата на острова. Джакоба ще ти покаже мястото.
— По-добре е да не умираш, Патрик Тревърън — бързо го смъмри Шарлот, стисна още по-здраво ръката му, страхувайки се да не си отиде в този миг. — Аз и детето ти разчитаме на теб. — Тя доближи ръката му до корема си с надежда да подсили реалността за новия живот, който бяха заченали двамата, макар доказателствата да не се усещаха още.
Той приближи пръстите й до устните си, целуна кокалчетата й, затвори трескави очи и заспа.
Шарлот не пусна ръката му, а я стискаше още по-силно. Горещо се молеше за Патрик, за бебето им, за себе си. Когато не останаха думи неизречени, мечти, надежди, молби, неотправени към всевишния, Шарлот се опъна до мъжа си, чиято душа бе свързана с нейната, и заспа.
Почукване на вратата на каютата я събуди, изправи се вече ободрена от съня, но й бе нужно малко време, за да осъзнае къде точно се намира. Обърна се към Патрик и видя, че диша спокойно. Олюля се от напористото чувство на благодарност.
— Един момент — извика тихо на посетителя, чакащ от другата страна на вратата. Стана, оправи косите си и ужасно намачканата рокля — кой е?
— Г-ца Джакоба Макфейлън — беше отговорът, изречен гърлено и плътно. — Дойдох за любимия ми капитан, и никой не може да ме държи настрана от него, госпожице, нито ти, нито тъпака Кочран или който и да е друг на този кораб.
Шарлот отвори вратата и видя пълна жена, прехвърлила средна възраст, да стои на входа така настоятелно, както прозвуча. Беше облечена в чиста колосана рокля на икономка, косите й бяха посивели, с едното око не виждаше. Другото й бе кафяво и ярко като птиче око. Тя гледаше Шарлот с раздразнено любопитство.
— Г-н Тревърън заповяда да не бъде свалян на брега, докато опасността не премине — каза Шарлот някак извинително, но отстъпи назад, за да направи път на г-жа Макфейтън, която влезе като огнено божие дихание.
— И без това никога не съм следвала проклетите му заповеди — каза шотландката. Шумно се придвижи до леглото му, вдигна единия от клепачите на Патрик и надникна под него.
— За бога, Джакоба! — избъбри той със сила, която Шарлот не бе видяла откакто се бе разболял — би изплашила човек дори и в смъртта, без да ти мигне окото.
Джакоба кимна мъдро.
— Казах на Кочран как веднага ще дойдеш на себе си, ако само те докосна с ръка и бях права — каза тя и показа към Шарлот — А, я кажи ми, кое е това красиво същество?
Шарлот изпита болка от думите и тона на по-старата жена. Взети заедно, те я накараха да се почувства като бездомен мелез, крастав и вонящ.
Очите на Патрик сякаш за миг затанцуваха, погледна от икономката към Шарлот.
— Това е жена ми — нещо такова. Това е дълга история. Толкова дълга, че не бих имал сили да я разкажа сега. Искам много добре да се грижиш за г-жа Тревърън, Джакоба, независимо какво ще се случи.
Старата жена се обърна и погледна Шарлот с единственото, но и проницателно око.
— Г-жа Тревърън, така ли? Е, другите няма да се зарадват да чуят това, нали?
— Другите? — запита Шарлот.
Патрик навреме притвори очи и отново потъна в дълбок сън.
Джакоба с махване на ръка отбягна въпроса.