— Шарлот — каза Патрик и сякаш бе дал всичко, което има, за да го изрече, но си заслужаваше. С ръката, която бе галил гръдта й, той свали надолу деколтето на роклята и я разголи.
Тя знаеше какво иска и копнееше така силно да му го даде. Шарлот се притисна до него, докосна леко устата му с набъбналото си зърно. Той го пое лакомо и засмука, сякаш бе умрял от глад за нея.
Шарлот напяваше неволно от удоволствие, защото грижите за Патрик по този особен начин винаги я вълнуваха, изпълваха я с чувство на сладка сила. Вплете пръсти в косите му и го насърчи. След това му даде другата си гърда и той жадно пи и от нея.
Накрая той се отскубна, като издаде звук, приличащ на стон или смях.
— Започнах нещо, което не съм достатъчно силен да завърша — съжали той, а очите му блестяха в тъмнината докато гледаше Шарлот, която лежеше потрепваща до него със свалена до кръста рокля. — Все пак искам да видя наслада по лицето ти, както искам да наблюдавам изгрева на слънцето утре.
Очите на Шарлот пареха от сълзи, защото часове наред се бе страхувала, че може да загуби мъжа, който й бе по-скъп от дъха. Сега вече бе ясно, че той ще живее.
— Друг път — каза нежно тя, но Патрик поклати глава.
— Сега — отвърна той. След това взе ръката й, притисна силно пръстите й в къдриците на венериния хълм. Ръката му беше върху нейната и налагаше ритъма, като в същото време не й позволяваше да се отдръпне.
Шарлот простена, краката й неволно се разтвориха.
— Патрик — едва си поемаше дъх тя, а главата й вече се мяташе напред, назад върху ленената възглавница — Това е… скандално…
— Ъхъ — съгласи се той — Скандално. Ти си красива, Шарлот. — Тя леко се сгърчи под неговите и своите пръсти, но приливът на страст само се засили.
— Като за една почти съпруга?
Той увеличи скоростта и с тих глас окуражи отклика й.
— Като за една страстна малка лисичка — отвърна той.
Тазът й заподскача и тя извика, когато особена мълния от наслада премина през нея.
— Боже, Патрик, не мога да издържа, прекалено силно е… А става все по-силно… — Шарлот бе възбудена до възхитителна безразсъдност. Ще се разпадна…
— Да — съгласи се той и когато се наведе да докосне с език зърното й, предричането на Шарлот се сбъдна и тя се разби на милиони огнени парченца. Докато тя се мяташе в обширното легло на Патрик Тревърън, той я наблюдаваше и усещаше всеки неин отклик.
Сутринта Патрик бе по-силен, но също разсеян и малко дистанциран. Отпрати Шарлот от стаята и дълго разговаря с Кочран. Когато първият помощник, изглеждащ доста мрачен, си отиде минавайки по коридора, Шарлот побърза да се върне до леглото на съпруга си.
Патрик беше седнал разгърден, подпрял широкия си гръб на планина от възглавници. Гледаше втренчено навън през френските врати, отворени, за да влиза чист морски въздух. Не отклони поглед, когато Шарлот влезе.
Тя проследи погледа му и видя „Чародейка“ да се полюшва от прилива недалеч от брега, платната — чисто бели на фона на различните оттенъци от синьо на водата и небето. Макар гледката да бе изключително красива, а може би и точно заради това, Шарлот почувства необясним ужас.
— Екипажът… възстановяват ли се?
Патрик не сваляше очи от кораба, обичаше го повече от жена.
— Да — отговори той — няма повече смъртни случаи.
Стаята бе удобна с онази лека, влажна топлина, характерна за тропиците, но въпреки това Шарлот трепереше.
— Защо тогава изглеждаш така зле. Всеки би помислил, че си загубил най-скъпия си приятел.
— Може би съм — отвърна Патрик и тя видя болката да пробягва по чертите на лицето му. Дори изпитостта и липсата на цвят не скриваха аристократичната осанка да чертите му. — Може би съм.
Шарлот погледна неловко към красивия клипер, красящ пристанището.
— Какво говориш? — прошепна тя.
Най-после той обърна индиговите си очи към нея, а тя съзря отчаяние в тях, редом с възвръщащото се здраве и онази арогантност, която обичаше и мразеше.
— Ще има още една жертва на тази проклета чума — каза той със задъхан шепот. След това отново погледна „Чародейка“, сякаш да запомни всяка част, всяко платно и дъска.
Шарлот почувства, че колената й се подкосяват. Покри лицето си с ръце и си спомни думите на Патрик, че ужасната чума бе проникнала дори в дървото на кораба.
— О, не — каза тя. — Не…
— Ще бъде потопена след изгрев слънце — каза Патрик с безизразен глас, погледът му остана с любимата му „любовница“, елегантният кораб, който така вярно бе му служил.