Жилавото малко зверче се спусна до половината на дървото, след което тупна в краката на Шарлот така драматично, както пират в някой от евтините мюзикли.
Усмихната, Шарлот приклекна.
— Здравей! — каза и подаде ръка.
Маймуната погледна натъжено към половината наяден банан.
— Е, добре — каза Шарлот и подаде плода.
— Матилда — неочаквано долетя женски глас — не трябва да се държиш така с гостите.
Шарлот погледна с изненада и видя млада много красива жена с ясни виолетови очи и руса коса да стои само на няколко фута настрана. Беше облечена в семпла, чиста, кафява рокля от добро качество.
— Здравей — каза Шарлот, почувствала неясен страх, но и радост, че среща друго същество от женски пол на приблизително нейната възраст. — Аз съм Шарлот Тревърън.
Другата жена леко пребледня, забеляза Шарлот, но веднага се овладя. Усмивката й не я напусна.
— Значи той се е оженил — каза тя с въздишка. — Това, предполагам можеше да се очаква. Казвам се Елионор Рафин, но предпочитам да ме наричат Нора.
Шарлот почувства вътрешен импулс да обясни сложните взаимоотношения между нея и Патрик, но не му се поддаде.
— Близо ли живееш?
Нора кимна с глава, посочвайки местност точно зад рамото си.
— Там надолу на плажа. С приятелките ми се грижим за болните от „Чародейка“, настанени в една вила. По-добре е да не се приближаваш.
Маймуната любопитно дърпаше полата на Шарлот и ядеше изпросения банан.
— Състоянието на моряците не се е влошило, нали? — запита тя обезпокоена.
Нора поклати отрицателно глава.
— Не — каза тя със слаб смях. Акцентът й беше шотландски, ритмичен гърлен говор. — Патрик и г-н Кочран разпоредиха екипажът да бъде в известна степен изолиран, докато се уверим, че карантинният период е отминал, това е всичко.
Шарлот би искала да види отново първия помощник, както и Типър Дуун, но предпочете да почака. Усмихна се на маймуната, към която се бе обърнала Нора и назовала Матилда.
— Това твоя приятелка ли е?
Другата жена се усмихна.
— Да. Мати по известни само на нея причини ни прие като свои. Истинска напаст е, прекалено дива е за домашно животно, но я обичаме.
— Ние? — попита Шарлот. Заедно с интереса и естественото любопитство, тя почувства известно неудобство, спомняйки си съвсем добре думите на Джакоба относно „другите“.
Нора скръсти ръце и се облегна на стеблото на дървото. Светлата коса падаше върху раменете, а кремаво цвете бе закичено зад дясното й ухо.
— Патрик не ти е разказвал за нас, така ли? — каза тя примирено, без злоба. — Нищо чудно, типично за един мъж.
Шарлот мислеше, че Патрик съвсем не е типичен мъж, но сега не беше време за спорове.
— Не, не е споменал, но бих искала да знам всичко.
Нора се намръщи и замисли.
— Четири сме — каза тя — без Джакоба, разбира се. Стела, Джейн, Дебора и аз. Ние сме безнадеждно влюбени в капитан Тревърън, не че това ни е от особена полза.
Пясъкът сякаш се раздвижи под краката на Шарлот, но поне външно успя да запази равновесие.
— Патрик държи вас, четирите?
Красивата блондинка отново се засмя:
— Предполагам това е уместно определение на ситуацията, но не сме точно харем.
Самата дума „харем“ ужили Шарлот, защото от опит знаеше истинската му същност. Преглътна силно, овладя се, след това, без да каже нито дума на Нора, обърна се и побягна обратно към къщата.
Шарлот не отиде направо при Патрик, за да постави въпросите си относно Нора и другите, а вместо това седна на каменната пейка до фонтана в градината и изчака да се успокои.
Когато отново дишаше спокойно, а ядосаното й, изплашено сърце заби с нормалния си ритъм, тя приглади косите и полите си, и влезе в къщата. Пристъпи в стаята на Патрик и го намери седнал на висок стол в средата. Беше облечен в светлобежови бричове, гол до кръста, а Джакоба го подстригваше с ножица.
Шарлот обичаше буйната коса на Патрик и изпусна вик на тревожно възражение.
Патрик я прикова с притъпен поглед.
— Мисля, че ти казах да се махнеш оттук.
На Шарлот не й бяха чужди конфликта и конфронтацията, тъй като произхождаше от голямо и енергично семейство. Също като тях и тя отстояваше, позицията си.
— Всеки друг на този остров може да подскача, когато щракнеш с пръсти, капитане — каза тя студено — но аз не се страхувам от теб.
Той присви очи и се наведе напред, докато Джакоба продължаваше да клъцва и подстригва косата му.
— Какво искаш?
Шарлот грациозно се наведе, взе една черна къдрица от пода, пъхна я в джоба си и отговори остро.