Сигурно би разбрал, когато е по-добре, че той и Шарлот са създадени да бъдат заедно, винаги, дали по земята или в бурното море. След време ще разбере, че детето им, момче или момиче, би имало нужда от двама им.
Тя взе листите за рисуване и се върна на магическото място далеч от брега, където бе срещнала по-рано делфина.
Бе разочарована, защото животното не се появи отново, но след време Матилда дойде и се намести до Шарлот, която бе седнала удобно на скалата, сякаш бяха най-интимни приятелки.
Макар отблъскването на Патрик да бе наранило силно сърцето й, Шарлот не можеше да не се забавлява и ободри от гостуването на маймуната. Когато Матилда се опита да грабне молива и хартията на Шарлот, тя й ги даде.
Матилда беше комична в усилията си да подражава на Шарлот и да нарисува картина. Доскоро обърканата и с болка в сърцето г-жа Тревърън скоро се смееше така силно, че сълзи се появиха в очите й.
Същата вечер, когато луната се бе издигнала високо, а Матилда отдавна бе изчезнала в зеленината около брега, Шарлот консумираше една самотна, макар и вкусна вечеря, след което се върна в стаята на господаря.
Не знаеше сама защо направи този избор, освен че нещо вътре в нея не й позволяваше да изостави Патрик, макар той явно да желаеше това.
В сърцето на Шарлот Тревърън беше приятел за цял живот, ако и да не й е законен съпруг, а фактът, че е баща на детето й създаваше връзка, която не можеше да бъде прекъсната. Облече една от своите нощници, които Джакоба и Мери бяха изварили и изсушили на следобедното слънце, дръпна дебелата мрежа, за да се приближи до леглото. Патрик спеше дълбоко, главата му бе килната назад, внушителните му гърди бяха голи на лунната светлина. Дори и в слабостта си той изглеждаше така прекрасен, че дъхът на Шарлот секна и тя помисли, че ще се задуши.
Шарлот внимателно отмести леките завивки и пропълзя в леглото до него. Той беше арогантен и невъзможен, и инат, това е вярно, но все пак изглежда тя го обичаше именно заради слабостите му. Гордостта й бе непокътната, а също и здравото й чувство за чест. Шарлот не се срамуваше да обича този мъж, който явно не й отвръщаше с обич, но това я караше да изпитва дълбока остра тъга.
Той се размърда, но не се събуди. Шарлот лежеше близо до него, прегърнала го през корема покровителски. Сутринта Патрик можеше да крещи и беснее, дори да я отпрати, но през нощта тя заемаше отреденото й място до него.
Сънят дълго й бягаше, а в дълбините на нощта Патрик я събуди с бавни, методични целувки. Когато тя откликна, той мина над нея и с едно-единствено движение на крака си, разтвори бедрата й.
— Шарлот — прошепна името й, което съдържаше плетеница от значения. Беше едновременно молба, упрек, отдаване и предизвикателство.
Силата му се връщаше. Той я желаеше, а за Шарлот и закопнялата й плът това беше основателна причина за отпразнуване. Тя прокара пръсти по стегнатата, влажна плът на гърба му и отвърна с прастарото насърчение, за което думите бяха излишни.
Патрик изпъшка и потърси венерините й двери с мъжествеността си.
Шарлот въздъхна и изви гръб, за да го поеме.
— Така силно те желая — каза неволно той, докато тя бавно го приемаше в себе си и го държеше пленник през един дълъг, прекрасен интервал. Подпря се на ръце от двете страни на Шарлот, отдръпна се, после бавно навлезе навътре.
Шарлот нададе тих вик на наслада и прием, защото единствено на тази интимна арена Патрик беше господар. Тя му говореше тихо, настоятелно, а той започна да се движи в нея, изпълващ я цялата.
Тя опъна ръцете си нагоре над главата в пълно отдаване, а бедрата й се повдигаха и отпускаха под неговите. Повтаряше името му отново и отново в една неукротена молитва.
Искаше да отдаде на Патрик всичко, което има и да вземе всичко, което той отдаваше. Искаше любенето им да продължи завинаги и да кулминира във взаимно задоволяване. Тя бе въплъщение на противоречието, от една страна се мяташе под Патрик с буйна страст, а от друга беше уверена, че се е трансформирала от смъртна жена в любим ангел.
През тези мигове Шарлот се чувстваше в рая, а дългият вик на облекчение, който издаде, когато Патрик накрая я укроти, също беше една страстна молитва.
Силното му тяло се огъна над нея още един миг, след което той приключи, отпусна се до нея и целуна клепачите й. Сигурно бе почувствал сълзите й, техния солен вкус по устните си, но не го показа с нищо.
— О, Шарлот — каза той с безкрайна тъга — какво ще правим?
Тя знаеше, че той не очаква отговор, а и тя нямаше такъв.