Преди да може да прецени мъдро действията си, Шарлот вече бе станала на крака.
— Поддържаш жена тук, така ли?
— Да предположим, че е така — отвърна той, докато разглеждаше тавана.
Шарлот отново бе развълнувана до лудост, но с върховни усилия потисна импулса. Не помръдна, само леко вдигна брада.
— Предположи това — отговори тя студено — ако изневериш на доверието ми, г-н Тревърън, Рашид не ще бъде единственият евнух сред приятелите ми.
Патрик я стресна с изблик на груб смях.
— А, Шарлот, Шарлот. Понякога ме дразниш до краен предел, но никой не би казал, че си скучна.
Тя нямаше никаква нагласа, да оцени хумора.
— Ти веднъж ми обеща вярност — каза равно тя.
— Това — отвърна с въздишка той — беше когато все още бяхме женени.
Гневът на Шарлот беше непреодолим.
— Да, спомням си. Също докато бяхме женени зачена детето, което нося сега.
Патрик беше огорчен, което му правеше чест.
— Все забравям това.
— Забелязах, че забравяш — добави рязко Шарлот.
Той се наведе напред намръщен.
— Какво точно искаш от мен? — настоя той. — Непоколебима вярност? Прекрасно. Докато сме заедно, споделяйки едно легло, ще я имаш.
— А след като ме оставиш в Куейд Харбър?
— Не бъди наивна — беше краткият и ясен отговор. — Наистина ли очакваш от мен да бъда обречен на безбрачие до края на живота си?
„Да“, помисли си Шарлот отчаяно, но каза:
— Разбира се, че не. Но и аз не възнамерявам да вехна на лозата като пролетна теменужка на августовска жега, когато потеглиш от брега и весело отплаваш зад хоризонта. За добро или зло, Патрик, ти ме научи да се наслаждавам на интимностите с мъж и естествено ще си намеря любовник. Не се гневи обаче — ще бъда дискретна.
Той отново почервеня, без да може да скрие раздразнението, което репликата й причини.
— Това едва ли би било подобаващо — изтъкна гой. — Нима искаш детето ни да бъде възпитавано от жена с лоша репутация?
Шарлот се усмихна самодоволно. Тя играеше, разбира се, но Патрик не трябваше да знае това, а беше видно, че не беше чак толкова досетлив, за да отгатне.
— И пет пари не давам дали е подобаващо, а това, което искаш или не искаш пък има още по-малко значение. Възнамерявам да бъда определено общоизвестна.
— Шарлот — очевидно Патрик беше скандализиран, а този факт й доставяше удоволствие.
Започна да се движи плавно напред, назад пред долната част на леглото, а изражението на лицето й бе замислено.
— Смятам, че ще бъде редно да дам обява — размисли тя.
— Да дадеш обява! — Патрик едва си пое дъх — Да дадеш обява?!
— О, да — отговори разсеяно Шарлот, като барабанеше с пръстите на дясната си ръка върху горната част на лявата си ръка. — Ще търся определен тип мъж, красив, изискан, но страхотен що се отнася до удоволствията, които доставя на една жена…
— Боже, господи, Шарлот! Викът му здраво разтърси прозорците. — Ако казваш всичко това, за да ме изправиш на нокти, прекрасно се справяш.
Тя се усмихна предпазливо.
— Трябва ли да разбирам — започна мило тя, спря се и погледна Патрик в очите — че ти ще имаш неограничени права, що се отнася до забавляването на други жени в леглото си, а от мен се очаква да браня благочестивостта си до деня, в който се разпадна на прах?
Патрик се замисли.
— Да — каза накрая той, капризен като малко момче.
— Страхувам се, че това е невъзможно — отвърна топло Шарлот. Обърна се и напусна стаята тананикайки си.
Патрик хвърли нещо, което се разби в перваза на вратата и изрева съвсем неразбираемо.
Останал сам, Патрик изскочи от леглото, прекалено ядосан, за да се излежава още, но беше твърде раздразнен, за да може да се върне към нормалния начин на живот. Ругаеше докато се отправяше към съседната баня, където започна да се съблича.
Той имаше намерение да направи нещата по-лесни за Шарлот и, естествено, за него самия, като я отчужди от себе си, говорейки и за други жени. Бе предполагал, че ще поплаче, ще се гневи известно време, но след това ще се примири да живее живота си осигурена в средата на известната си фамилия.
Съблякъл се, Патрик влезе в топлата вода на басейна. Вместо да реагира както той очакваше, Шарлот се нахвърли върху му с приказки за любовник и че ще стане общоизвестна.
Той беснееше и когато се пресегна за сапуна, стисна го силно и го запрати, плъзгайки го по покрития с плочи под. Не можеше да отрече, помисли си Патрик, забележителният му план бе експлодирал в лицето му като евтин пистолет, а костите му все още трепереха от удара.
Надигна се от водата, взе обратно сапуна и започна да се къпе. След като се изми и избърса с хавлиена кърпа, Патрик облече чисти бричове и една от широките ризи, които обичаше. Не ги предпочиташе заради елегантния вид, който му придаваха, а защото можеше свободно да се движи в тях, и не се чувстваше стегнат.