— Да — отговори той и се приближи — изглежда това означава, че някой кораб е в беда, тъй като нито една от отломките не е от „Чародейка“.
Шарлот се обърна и го погледна право в очите. Изражението й беше сериозно.
— Не трябва ли някой да отиде и да разбере какво става?
— С какво? — отговори нетърпеливо Патрик. — С местна рибарска лодка? Всички сме изоставени тук, Шарлот, докато дойде друг кораб. — Той прекара пръсти по загладената си скоро подстригана коса. — Може да минат месеци, дори години, преди да видим външен човек.
Шарлот мислеше, че за нея тази перспектива не е лишена и от добри страни.
— Хъм. Тогава ще ти бъде трудно да ме хързулнеш на семейството ми, нали?
— Отново се връщаме на този въпрос, така ли? — намръщи се той.
Шарлот сложи ръце на гърдите му, почувства лек трепет, а след това и ускорения пулс на сърцето му.
— Вече казах всичко по въпроса. Целуни ме, Патрик.
Той погледна устните й, наклони глава към нейната с леко, едва забележимо движение, след това се отдръпна и навъси.
— Не се превръщаш в една от онази напаст „нови жени“, нали?
Тя се усмихна и леко плъзна длани нагоре към врата му, сплитайки пръсти на тила му.
— О, не, Патрик, аз не се превръщам в една от онази напаст „нови жени“. Аз съм отгледана като такава.
Той въздъхна.
— Добре — каза й, изгубил търпение, разпери широко ръце, след което ги отпусна от двете страни на тялото си, с примирение. — Побеждаваш — нямам сили или ум за твоите игри. Прави с мен каквото искаш.
Сериозността му накара Шарлот да се разсмее на глас. След това ръцете й, все още сплетени на тила му, го притиснаха надолу в една свободна и дълга целувка.
След това не можеше да се каже кой с кого и какво правеше.
Шарлот закусваше сама на верандата следващата сутрин, когато Кочран забързано вървеше по пътеката, изражението на лицето му показваше напрегната загриженост.
— Добро утро, г-жо Тревърън — каза първият помощник. Макар и да звучеше разсеян и припрян, тя беше доволна, че някой все още признава връзката между нея и Патрик. — Капитанът станал ли е?
Шарлот вече беше станала от стола си и се беше хванала за перилата на верандата. През дясното рамо на Кочран тя можеше да види няколко местни жители да се показват от гъстата зеленина в източната част на къщата. Носеха един неподвижен полугол мъж.
— Капитан Тревърън реши да закусва в нашата стая тази сутрин — каза тя. Вече се бе отправила надолу по стълбите. — Какво се е случило? Онзи мъж удавил ли се е?
Г-н Кочран поклати отрицателно глава.
— Не, мадам, а чудото е още по-голямо. Двама рибари са го намерили на пясъка тази сутрин. Губи и възвръща разсъдъка си. — Първият помощник замълча. Беше взел шапката си в ръка и неловко прокашля. — Не бихме го довели тук, г-жо Тревърън, но състоянието му е доста лошо и мислех, че не ще е разумно да го поставим във вилата с другите. Видно е, че е прекалено слаб, за да издържи инфекциозно заболяване.
Шарлот кимна с глава, повдигна полите на розовата си ленена рокля, за да може да върви бързо по земята и посрещне приближаващата се група хора.
Г-н Кочран влезе в къщата.
Шарлот разгледа мъжа в безсъзнание, който бе изхвърлен на брега, както множеството отломки, а сърцето й се сви от съчувствие. Беше противоположност на Патрик във всяко отношение със слабата си фигура, светлокафява коса, но нещо в него все пак я развълнува.
Джакоба пристигна преди групата да бе стигнала до фасадната веранда, бръщолевеше и се кахъреше като майка, която бе открила пиленцето си далеч от кокошарника.
По заповед на икономката, преведена от отворилата широко очи Мери-Кеч-Мъч-фиш на родния им език, рибарите положиха мъжа внимателно в една спалня на долния етаж. Беше загубил единия си ботуш, а малкото останали неразкъсани парчета от кафявите му панталони, бяха подгизнали. Той започна силно да трепери, докато Мери и Джакоба го събличаха, сякаш скъсаните дрехи го бяха предпазвали и стопляли.
— Успокой се, пътнико — Джакоба му говореше с успокояващ глас, какъвто Шарлот не бе чувала преди. — Сега си сред приятели и ние ще се погрижим за теб. — Погледна към чупещата ръце Мери с едното си око. — Донеси топла вода и хавлиени кърпи и малко от онзи ром, който пазя за Коледните кексове.
Когато Мери изхвръкна от стаята, Шарлот се приближи до леглото.
— Има ли нещо, с което да мога да помогна?
Преди Джакоба да може да отговори, чу се гласът на Патрик откъм вратата, тих и злокобен като приближаващ гръм.