— Можеш да напуснеш тази стая веднага — изкомандва студено той.
Шарлот погледна ядовито някогашния си съпруг.
— Била съм медицинска сестра — напомни му тя.
Патрик се приближи до леглото и погледна бедния корабокрушенец с безпристрастно любопитство. Думите му бяха адресирани към Шарлот.
— Джакоба се е грижила за болни още когато ти си била в пелени и си носила гащички. Тя не се нуждае от помощта ти.
Джакоба погледна капитана, после Шарлот и се усмихна. Шарлот първоначално се вбеси, но след това разбра, че изражението на старата жена показваше понятно развеселяване, а не триумф.
— Не ми трябваш и ти да ми се вайкаш и пречкаш тук, Патрик Тревърън — отвърна шотландката. — Факт е, че ще ми е по-добре, ако и двамата не ми се мотаете, за да мога да се справя както трябва с този жалък дявол. Е, виж го. Там, където не е син, е сив, като труп.
Ако не беше мрачността на ситуацията, Шарлот би се разсмяла при вида на Патрик. Очевидно не бе свикнал да го отпращат като дете-беладжия, а Шарлот искаше да го попита как се чувства изпаднал в такова положение. Не се осмели обаче. Едно беше да не се подчини на Патрик, но съвсем друго да се противопостави на тревожния авторитет на Джакоба. Старата жена беше неизвестна величина, а Шарлот желаеше приятелството й. Тя бързо излезе навън, полите й прошумоляха, брадата й вдигната високо нагоре, но бе последвана в по-бавно темпо от Патрик.
Капитанът бе много приятелски настроен през нощта, но на сутринта като се събуди се бе върнал в киселото си и неподатливо настроение, поради което Шарлот закусваше в уединение.
Тя се върна на верандата, седна и си наля хладък чай в една порцеланова чаша, оставила я по време на суматохата.
За нейно скрито удоволствие Патрик й правеше компания. Не взе стол да седне на бялата желязна маса, но вместо това се облегна на перилата със скръстени ръце.
Шарлот се надяваше треперенето й да не се забележи, докато поднасяше чашата до устните си, за да отпие като дама.
— Това какво ти подсказва? — запита я Патрик съвсем насила, след като тя не успя да започне разговор.
Тя повдигна вежди, сякаш озадачена от въпроса, въпреки че добре знаеше, разбира се, че той имаше предвид мъжа, за когото се грижеха в къщата.
Патрик бе раздразнен.
— Няма съмнение, че е имало корабокрушение.
Шарлот се опъна назад на стола, попи устните си с ленена салфетка и се пресегна за още една от леките, захарни бисквити, които Джакоба бе опекла сутринта.
— Може би — съгласи се тя, след като бе удължила мълчанието до предела, до който се осмеляваше. — Но може би нашият посетител е бил хванат от пиратите и хвърлен през борда по някаква причина.
— Имаш дива фантазия — обвини я Патрик, явно раздразнен.
Шарлот се зае с яденето на бисквити, повдигна рамо и отговори:
— Не бих отрекла това. Но като че ли последните събития не са ми дали основания да очаквам неочакваното.
Патрик я погледна с присвити очи. Изглеждаше различен със скъсената си коса и с някак изпитите черти, но Шарлот разбра в този момент във внезапен проблясък, че тя ще го обича завинаги и винаги. Констатацията я успокои, но в същото време я изпълни с първичен, неизмерим страх.
Думите му дойдоха като още по-голям шок от собственото й прозрение.
— Знаеш, разбира се, че ти и детето ми никога не ще бъдете лишени от разкош, дори и да съм на цял свят път далеч от вас?
Тя отмести поглед. Не искаше да му позволи да види мъката, която й бе причинил. Да го вземат дяволите, мислеше си тя на пресекулки. Толкова ли е тъп, че не може да предположи истината — че по-скоро бих вървяла гладна до него, отколкото да живея в разкош, на друг континент?
— Баща ми е богат — каза тя с желание да го ядоса, искаше да го нападне физически, но се застави да говори тихо, с тон на дама. — Нито аз, нито детето ми ще приемем едно пени от теб, Патрик Тревърън. Щом ни оставяш, ще е по-добре да те няма.
Последва мъчителна тишина, през която сърцето на Шарлот изглежда потреперваше, изщрака и се счупи на две наранени парчета. Накрая успя да погледне към мъжа, когото така докрай обичаше, така отчайващо, така безнадеждно.
— Кой знае — каза тя с лекота на маниера, изцяло подправен. — Може би ще се влюбя в онзи чужденец, изхвърлен на брега тази сутрин. Бибило романтично, нали?
Патрик изпусна една ругатня, отскочи от перилата и се втурна в къщата, като тръшна една от двойните врати зад себе си.
Шарлот би трябвало да чувства триумф, защото очевидно бе изкарала Патрик от кожата му, но вместо това сниши лице в ръцете си и дълго поема дълбоко дъх, докато сподави напиращия спонтанен плач.