Беше седнал в салона на долния етаж, където Стела, една от поверениците на Патрик свиреше на фортепианото екзотична, странна, тъжна музика. Шарлот щеше да се оттегли, виждайки че приятелят й не е сам, но той тъжно се усмихна, като я видя и й кимна.
Тя се приближи, без да обръща внимание на изгарящия поглед, хвърлен й от красивата тъмнокоса Стела, наведе се над леглото и каза нежно:
— Здравей.
Той докосна косата й, жест, който, направен от всеки друг мъж на земята, сигурно би предизвикал гнева на Патрик.
— Шарлот — каза той с глас, пресипнал и любящ. Погледът му се спря върху босите й пръсти, които едва се подаваха изпод полите й. Той се усмихна дяволито. — Къде са обувките ти?
— Не съм сигурна — призна тя — не съм сигурна, къде точно ги оставих.
Г-н Роулинг се засмя, но някак странно и болезнено.
Стела приключи музикалния си рецитал с финален силен акорд, надигна се от стола на пианото като гейзер, бликнал от земята и бързо излезе.
Шарлот премигна.
— Съжалявам, ако съм прекъснала нещо — каза тя.
Приятелят й въздъхна.
— Мисля, че младата дама бе решила да ме ухажва — довери й се той. Тъжна забава блестеше в очите му. — Предполагам няма много подходящи мъже за женитба на този остров.
Шарлот погледна настрани, защото думите му извикаха образа на Патрик, нахлул в съзнанието й като някакво прекрасно същество изникнало от морето.
— Не е ли твърде скоро, имам предвид, да се интересуваш от друга жена?
Той повдигна рамене.
— Да се интересуваш от една жена е съвсем различно от това да я обичаш — каза той с мрачни нотки в гласа. — Ще пазя скъп спомена за Сузана до деня, в който се съберем на небето, но големият недостатък на характера ми е, че не мога да понасям самотата. Не се съмнявам, че ще се оженя при първа възможност, а Стела е явно една от кандидатките.
Тя стана и зае мястото на Стела на стола до пианото, безцелно се завъртя ту на едната, ту на другата страна, точно както бе правила като дете у дома, в салона на баща си.
— Мъжете са непостоянни същества — отбеляза със злост тя.
— А какво ти подсказва това заключение, ако мога да попитам? Въпросът бе зададен тихо, с приятен тон.
Шарлот опита да се усмихне, не успя и се отказа от усилието.
— Едва ли една жена може да се утеши като знае, че мъжът, когото обича, така лесно би я заместил с друга.
— Мисля, че сега говорим за капитана.
Тя сведе очи за момент, но почувства топлина по бузите си и съзнаваше, че г-н Роулинг бе забелязал притеснението й.
— Да — призна тя — мога да бъда разкъсана на парчета от свирепите маймуни и разпръсната по целия остров на кървави частици, а Патрик сигурно ще каже, „Бедното момиче, колко жалко“, и ще започне да търси някоя друга да заеме мястото ми.
— Мисля, че подценяваш мястото, което заемаш в сърцето на г-н Тревърън.
— Тогава грешите, г-н Роулинг.
— Гидиън — поправи я той.
Шарлот почувства сълзи да парят очите й, и го отдаде на бременността и промените, настъпили в тялото и духа й.
— Гидиън — повтори тя, свиквайки с името. Накрая след няколко секунди неловка тишина тя се насили да го погледне отново. Имаше нещо в него, някаква деликатност в характера му, която приканваше към откровение. — В ужасно положение съм — каза тя, докато бършеше очите си с опакото на ръцете си и подсмръкна. — Бях женена за капитан Тревърън, сега не съм, а чакам бебе.
Гидиън подаде ръка на Шарлот, тя придърпа стола на пианото, плъзгайки го по зелените кристални лагери и хвана пръстите му.
— Продължавай — каза той.
Тя му разказа цялата история, започна от първата среща с Патрик преди много време в далечния Сиатъл. Бе обикнала г-н Тревърън от най-първата им среща, високо в такелажа на „Чародейка“, призна тя. В сърцето си му бе истинска съпруга, още когато Халиф ги ожени. Патрик бе прекратил съюза им — нов поток от сълзи се изля, докато разказваше с каква лекота го бе направил, само с пляскане на ръце и повтаряне на думите „Развеждам се“ три пъти. Но за Шарлот връзките бяха много спояващи. Сега, сподели тя нещастна, Патрик възнамеряваше да я изостави и забрави.
Когато Шарлот свърши нещастния си разказ, без да спестява нищо, освен най-интимните подробности, тя видя нов пламък в светлозелените очи на Гидиън. Един мускул се стегна на челюстта му.
— Но това е свещено — въздъхна и каза полугласно той — човекът има наглостта да пренебрегва самите божи закони!
Шарлот преглътна и се чудеше дали не бе казала прекалено много. Във всеки случай нямаше да й е за първи път.
— Не бих казала, че точно това искаше да направи… — започна тя, но Гидиън я прекъсна.
— Умът ми не може да го побере — заяви той. — Шарлот, ако Патрик Тревърън няма да се ожени за теб, както му е реда, и не даде на теб и детето име, тогава аз ще го направя.