Рано сутринта той си приготви нещата. Личните вещи сложи в малка чанта. В друга чанта бяха инструментите и спринцовките. Като се стегна, той причеса и подряза кафявата си брада, провери дали моливите са в джоба на ризата му и дали е закачил лупата си за ревера. Ваните, бутилките, стъклените панички, контейнерите, гумените ботуши и едно одеяло той подреди върху задната седалка. Беше опаловият час. Изми съдовете, останали от три дена, и хвърли боклука в морето. Затвори вратите, но не ги заключи и към девет часа беше вече на път.
Док пътуваше по-бавно от другите хора. Не караше бързо и често спираше да хапне кренвирши. Като минаваше по авеню „Маяк“, той махна с ръка на едно куче, което се извърна и му се усмихна. В Монтерей, още преди да е тръгнал, Док усети глад и се отби при Хърман за кренвирш и бира. И докато ядеше сандвича и отпиваше от бирата, спомни си един отколешен разговор. Блейздел, поетът, веднъж му бе казал: „Толкова много обичаш бира, че се хващам на бас, ако някой ден не си поръчаш шейк от бира и мляко.“ Макар че това беше проста шега, оттогава тя тревожеше Док. Чудно, как ли щеше да наглежда шейк от бира и мляко? Мисълта го душеше, но не можеше да я изостави. Тя се пробуждаше всеки път, когато си поръчваше чаша бира. Ще се пресече ли млякото? Нужно ли е да се слага захар? Беше като сладолед с фъстъци: влезе ли тя веднъж в главата, не можеш го забрави. Док довърши сандвича и плати на Хърман. Към блестящите машини за млечни шейкове, наредени покрай стената зад бара, той нарочно не погледна. Ако решиш да поръчаш шейк от бира и мляко, мислеше си той, по-добре да го направиш в чужд град, където не те познават. Но човек с брада, който си поръчва шейк от бира и мляко в град, гдето не го познават… ами ако повикат полицията? Брадатите хора и без друго винаги са малко подозрителни. Не можеш да кажеш, че си пуснал брада, защото ти харесва. Хората не обичат да им се казва истината. Трябва да обясняваш, че имаш рана на лицето и не можеш да се бръснеш. Веднъж, още като студент в Чикагския университет, Док бе сполетян от любовна мъка и освен това беше много преуморен от работа. Реши, че няма да е лошо, ако предприеме една много дълга разходка. Преметна раница на рамо и през Индиана, Кентъки и Северна Каролина, а после през Джорджия стигна кажи речи до Флорида. Минаваше край фермери и планинци, край поляци и рибари. И навсякъде хората го питаха защо е тръгнал пеш.
Тъй като обичаше истината, той се мъчеше да обясни. Казваше, че е нервен и освен това иска да разгледа страната, да усети мириса на пръстта, да погледа тревите, птиците и дърветата, да вкуси земята, а това не можело да стане другояче, освен ако не тръгнеш пеша. И понеже казваше истината, хората не го харесваха. Мръщеха се, клатеха глави, плескаха се по тила и се смееха, като си даваха вид, че смятат това за лъжа и са хванали лъжеца. А някои, уплашени за дъщерите и свинете си, го пъдеха, отпращаха го да си върви и го съветваха за негово добро повече да не се навърта из техния край.
Така Док престана да казва истината. Разправяше, че се е хванал на бас и че се зарекъл да спечели сто долара. Тогава всички го харесваха и му вярваха. Канеха го на вечеря, предлагаха му легло, готвеха му обяд, пожелаваха му щастие и го смятаха за страшно добро момче. Док все още обичаше истината, но знаеше, че не всички я обичат, че тя може да бъде много опасна любовница.
В Салинас Док не спря за кренвирши. Затова пък спря в Гонсалес, в Кинг Сити и в Пасо Роблес. В Санта Мария си поръча кренвирши и бира двойна порция, тъй като оттам до Санта Барбара предстоеше дълъг път. В Санта Барбара хапна супа, марули и салата от зелен фасул, мачкани картофи, пирог от ананаси, синьо сирене и кафе, после напълни резервоара и отиде в тоалетна. Докато в сервизната служба проверяваха маслото и гумите, Док наплиска лицето си и когато се върна при колата, свари да го чакат неколцина кандидати да ги вземе.
— На юг ли сте, мистър?
Док пътуваше много. И затова не беше вчерашен. Човек трябва да подбира спътниците си много внимателно. Най-доброто е да случиш опитен спътник, тъй като опитните веднага млъкват. А новаците се стремят да се отблагодарят за возенето, като се правят интересни. На Док веднъж му се беше надула главата от един такъв. След като си решил вече кого да вземеш казваш, че не отиваш надалеч. И ако спътникът се окаже пряко силите ти, можеш да го свалиш. От друга страна, можеш да имаш късмет и да случиш човек когото си заслужава да познаваш. Док прегледа набързо опашката и си избра компаньон — един слаболик мъж със син костюм. Приличаше на търговски пътник. Около устата му се врязваха дълбоки бръчки, очите му бяха замислени.