Ли Чун измъкна отнякъде и приготви връзка фойерверки, накачени на канап двайсет и пет стъпки дълъг, и една голяма кесия с луковици от китайски перуники. По негово мнение това бяха най-достойните за едно празненство неща.
Сам Малой от край време имаше своя теория за старините. Той знаеше, че стари мебели, стъклария и стари грънци, които на времето си не са били особено ценни, с течение на годините придобиват привлекателност и парична стойност, които далеч не отговарят на тяхната хубост и полза. Беше чувал, че някакъв стол бил продаден за петстотин долара. Той събираше парчетии от исторически автомобили и беше убеден, че един ден, след като му донесе несметно богатство, неговата колекция ще се настани върху черното кадифе на най-добрия музей. Сам Малой посвети на празненството доста размисъл и после прегледа скъпоценностите си, които криеше в голямо, заключено сандъче зад парния котел. Реши да подари на Док един от най-хубавите си експонати — мотовилката и буталото от един „Чалмърз“, модел 1916 г. Сам изчисти и лъсна тази красота и тя заблестя като древна рицарска броня. Направи й малка кутийка, облечена отвътре с черен плат.
Мак и момчетата продължително размишляваха по въпроса и стигнаха до заключението, че Док винаги е искал котки, но ги е получавал с известни затруднения. Мак извади двойната клетка. Наеха една женска котка, която се намираше в любопитно положение, и поставиха капана под кипариса в горния край на празното място. В един от ъглите на „Палас“ направиха втора телена клетка, в която колекцията от разгневени котараци растеше с всяка изминала нощ. Джоунс бе задължен по два пъти дневно да ходи до фабриките за рибешки глави, за да храни пленниците. Мак смяташе, и с право, че двайсет и пет котарака ще бъдат най-чудният подарък, който биха могли да направят на Док.
— Този път никаква украса! — предупреди Мак. Само едно здраво и свястно пиршество с обилно пиене. За празненството чу дори Гей от затвора в Салинас и се сговори с шерифа да го пусне определената вечер, като за целта взе от него на заем два долара за отиване и връщане с автобуса. С шерифа Гей се държеше отлично, а шерифът не беше от тия, които забравят подобни неща, особено като се има предвид, че предстояха избори, а Гей можеше или поне казваше, че може да достави някой и друг глас в повече. Но не само това, в противен случай, стига да поиска, Гей можеше да прикачи лошо име на затвора в Салинас.
Анри неочаквано реши, че старовремските игленици са форма на изкуството, цъфтяла и достигнала най-висша изява през деветдесетте години, но забравена след това. Той възкреси тази форма и със задоволство установи каква възможности предлагат карфиците с разноцветни главички. Картината никога не можеше да бъде пълна, тъй като човек можеше да я изменя, размествайки само карфиците. Той приготовляваше няколко такива игленика за самостоятелна изложба и когато чу за празненството, незабавно изостави работата си и се залови с един гигантски игленик за Док. Трябваше да се получи заплетен и предизвикателен мотив в студена гама от зелени, жълти и сини карфици, който щеше да се нарича „Спомен от епохата на ранния камбрий“.
Ерик, приятелят на Анри, начетеният бръснар, който събираше първите издания на автори, които никога не са пускали второ издание или втора книга, реши да подари на Док една машина за развиване на мускулите, наподобяваща лодка с весла. Тази машина бе получил при разпродажбата на имуществото на някакъв фалирал клиент, който от три години не бе плащал бръснарската си сметка. Машината се намираше в чудесно състояние. Беше много малко употребявана, тъй като никой не употребява такива машини.
Конспирацията растеше, правеха се безкрайни набези насам и натам, спореше се за подаръците, за напитките, за часа, когато трябваше да се започне, за това, че на Док никой не бива нищо да казва.
Когато Док за пръв път подразбра, че става нещо, което го засяга, той все още нищо не знаеше. Влезеше ли при Ли Чун, разговорите секваха. В началото му се стори, че хората са хладни към него. Когато най-малко пет шест души го запитаха какво смята да прави на 27 октомври, той се изуми, защото бе забравил, че е посочил тази дата за свой рожден ден. Беше му интересно да узнае хороскопа за една измислена рождена дата, но тъй като Мак повече не отвори дума, постепенно забрави.