— Петдесет долара, американски.
— Благодаря, сър.
Джейсън изчака край вратата да минат деветдесет секунди, после я отвори едва-едва. Ишмаел бе на мястото си край входа, а Джон Сен Жак разговаряше с четиримата свещеници на няколко стъпки вдясно от рецепцията. Борн подръпна куртката си, изпъна рамене по военному, влезе във фоайето и отиде при свещениците и собственика на Транкуилити Ин.
— Това е чест за мен и истинско удоволствие, Отци — каза той на четиримата черни духовници, а изненаданият и любопитен Сен Жак го наблюдаваше. — На островите съм отскоро и трябва да ви кажа, че съм впечатлен. Правителството е особено доволно, че намерихте начин да помогнете да се успокоят нашите бурни води — продължи Джейсън с ръце, стиснати здраво зад гърба му. — Заради вашите усилия господин губернаторът упълномощи господин Сен Жак да даде на църквата ви чек на стойност сто лири, които, разбира се, ще бъдат изплатени от ковчежничеството.
— Забележителен жест от негова страна, просто не знам какво да кажа — произнесе напевно викарият с висок и искрен глас.
— Може би ще ми кажете чия е идеята? — попита Хамелеона. — Много затрогващо, наистина.
— О, заслугата не е моя — отвърна викарият и заедно с другите двама погледна четвъртия свещеник. — Тя принадлежи на Самюъл — много добър и скромен водач на нашето паство.
— Чудесно замислено, Самюъл. — Борн изгледа остро духовника. — Но аз бих желал да поблагодаря лично на всеки един от вас. И да науча имената ви. — Джейсън мина пред свещениците, пое ръцете им и тихичко размени шеговити реплики с тях. Стигна до последния, чиито очи продължаваха да избягват неговите. — Вече знам името ви, Самюъл — каза той съвсем тихо, гласът му почти не се чуваше. — И бих искал да знам чия е била идеята, преди да стане ваша.
— Не ви разбирам — прошепна Самюъл.
— Естествено, че ме разбирате — толкова добър и скромен човек сте, вероятно сте получили и друго щедро пожертвование.
— Грешите, сър — тихо смънка четвъртият свещеник. За миг очите му издадоха дълбок страх.
— Аз не допускам грешки, вашият приятел знае това. Ще ви намеря, Самюъл. Може би не днес, но със сигурност утре или вдругиден. — Борн пусна ръката на духовника и повиши глас. — Отново приемете дълбоката благодарност на правителството, Отци. Короната е особено признателна. А сега — трябва да вървя. Налага се да проведа десетина телефонни разговора… Къде е кабинетът ви, господин Сен Жак?
— А, да, оттук, генерале!
Вътре в кабинета Джейсън извади автоматичния си пистолет и свали униформата, като отдели настрана купчината дрехи, които братът на Мари му беше донесъл. Надяна чифт сиви бермуди, избра едно сако на червени и бели райета. Събу чорапите и обувките си, замени ги със сандали, изправи се и изруга.
Хвърли сандалите и отново напъха босите си крака в тежките обувки с гумени подметки. Разгледа различните камери и принадлежностите към тях, избра най-леката, но най-усъвършенстваната и я преметна през гърди. Джон Сен Жак влезе в стаята с малка портативна радиостанция в ръка.
— Откъде, по дяволите, си дошъл? От Маями Бийч?
— Всъщност малко по на север, да кажем — Помпано. Не съм чак толкова крещящо облечен. Не искам да изпъквам.
— Всъщност си прав. Навън има няколко мои хора, които биха се заклели, че си истински старомоден консерватор от Кий Уест. Ето ти радиото.
— Благодаря. — Джейсън пъхна компактния прибор в джоба на гърдите си.
— Накъде сега?
— След Ишмаел, момчето, на което те накарах да кимнеш.
— Ишмаел? Но аз не съм му кимнал — ти само ми каза, че трябва да кимна с глава към изхода.
— Все същото.
Борн натика автоматичния пистолет в колана под сакото си и погледна нещата, донесени от магазина за рибарски принадлежности. Взе макарата с петдесетграмовото влакно и ножа за чистене на риба и ги сложи в джобовете си. После отвори един празен калъф от камера и постави в него двете сигнални ракети. Това не беше всичко, което му трябваше, но все пак бе достатъчно. Вече не бе човекът от преди тринадесет години, а и тогава не бе съвсем млад. Умът му трябваше да работи по-добре и по-бързо от тялото му — факт, който бе приел с неохота. По дяволите!
— Този Ишмаел е добро момче — каза братът на Мари. — Много е умен и е силен като породист бик. Мисля след около година да го прехвърля към охраната. Там заплащането е по-добро.
— По-добре опитай Харвард или Принстън, ако днес си свърши работата както трябва.
— Хей, това се казва намек. Знаеш ли, че баща му е бил шампион по борба на островите? Естествено, той още се развива…
— Пръждосвай се от пътя ми — прекъсна го Джейсън и тръгна към вратата. — Ти поне не си на осемнайсет и нещата трябва да са ти ясни! — допълни той и се обърна, преди да излезе.