— Вероятно бих могъл…
— Млъкни. Изчезвай оттук!
Бъбривият помощник-ръководител затича през поляната, после по пътеката, водеща към източните вили, а Борн продължи към вратата и влезе вътре. Втурна се нагоре по стъпалата, като ги вземаше по две наведнъж — само преди години щяха да бъдат по три, и стигна кабинета на Сен Жак, останал без дъх. Влезе, затвори вратата и бързо отиде до килера, където знаеше, че зет му има няколко комплекта дрехи. Двамата с него бяха с приблизително еднакви размери — нестандартни, както твърдеше Мари, и Джони често бе ползвал саката и ризите на Дейвид Уеб, когато им бе на гости. Джейсън избра комбинацията с най-убит цвят — леки сиви панталони и памучно тъмносиньо яке. За щастие единствената риза, която можа да намери, беше също от памук, кафява и с къс ръкав. Дрехите му нямаше да изпъкват на светлината или да я отразяват.
Когато започна да се съблича, усети остро, горещо прорязване във врата отляво. Погледна се обезпокоен в огледалото на килера и бе вбесен от това, което видя. Превръзката бе тъмночервена и по нея продължаваше да избива кръв. Отвори кутията на най-широкия бинт. Беше късно да прави нова превръзка, можеше само да подсили тази и да се надява кървенето да спре. Омота няколко пъти ластичния бинт около врата си, скъса го и го прикрепи с малките скобички. Движенията му бяха по-ограничени и от преди и това беше пречка, за която му бе трудно да не мисли.
Преоблече се, вдигна яката на кафявата риза, после сложи автоматичния пистолет в колана си, а макарата с рибарско влакно в джоба на якето… Стъпки отвън! Джейсън залепи гръб в стената и постави ръка на оръжието си. Вратата се отвори и вътре влезе старият Фонтен. За момент остана неподвижен, като гледаше Борн, после затвори вратата.
— Опитвах се да ви намеря и, честно казано, не знаех дали сте жив — каза французинът.
— Не използваме радиостанциите, освен ако не е крайно наложително. — Джейсън закрачи из стаята. — Мислех, че си получил съобщението.
— Получих го и бях прав. Може би вече Карлос също има свой радиопредавател. Знаете, че не е сам. Затова бродех наоколо и ви търсех. После се сетих, че може би сте със зет си в кабинета му, всъщност в главния щаб.
— Не е много умно от твоя страна да се разхождаш така открито.
— Не съм идиот, мосю. Ако бях, щях да съм загинал отдавна. Обикалях много предпазливо, където и да ходех… Истината е, че бях решил да ви намеря на всяка цена, и се боях, че сте мъртъв.
— Не съм и ти успя да ме откриеш. Но какво става? Предполагах, че си със съдията в някоя празна вила, вместо да бродиш насам-натам.
— Там сме, по-скоро бяхме. Знаете ли, имам план, една strategeme, която предполагам, че ще ви заинтригува. Обсъдих я с Брендън…
— Брендън?
— Така се казва съдията, мосю. Смята, че планът ми има достойнства, а той е интелигентен мъж, много sagace…
— Проницателен? Сигурен съм, че е така, обаче съдията не е от нашия занаят.
— Но е човек, който винаги оцелява. В този смисъл всички сме от един и същи занаят. Вижда известен риск, но нима при тези условия може да има план без риск?
— И какъв е той?
— Представлява начин да подготвим капан на Чакала с минимална опасност за останалите хора наоколо.
— А това наистина е важно за теб, нали?
— Казах ви защо, така че няма смисъл да го повтарям. Навън има мъже и жени…
— Давай по плана — прекъсна го раздразнен Борн. — Кажи каква е тази уловка, като е добре да знаеш, че възнамерявам да унищожа Чакала, дори ако се наложи всички на този проклет остров да станат заложници. Не съм в пораженческо настроение. Заложил съм твърде много.
— Значи с Карлос ще се дебнете цяла нощ? Двама луди ловци на средна възраст, обсебени от желание да се убият един друг, без да ги е грижа дали някой невинен ще бъде пребит, ранен или осакатен за цял живот?
— Ако търсиш страдание, иди в църква и призови твоя Господ, който пикае на всички нас! Той или има доста извратено чувство за хумор, или е садист. Сега да говорим по същество, в противен случай излизам.
— Обмислил съм го внимателно…
— Говори!
— Познавам този човек и начина, по който разсъждава. Беше замислил смъртта на жена ми и моята собствена, но те не трябваше да съвпадат с вашата. Това би намалило драматизма от победата му над вас. Вие трябваше да умрете по-късно. Разкритието, че аз, така нареченият герой на Франция, съм всъщност инструмент на Чакала, негово създание, щеше да бъде фаталното доказателство за неговия триумф. Разбирате ли?
Джейсън замълча за малко, загледан съсредоточено в стария човек.
— Да, разбирам — отвърна тихо той. — Не че някога съм разчитал на човек като вас, но всичко е съвсем правдоподобно. Той е мегаломан. В мислите си се вижда като цар на ада и иска светът да признае него и трона му. Смята, че геният му е бил недооценен, тъй като е приравнен към хулиганите-убийци и биячите на мафията. Иска фанфари и барабани в своя чест, а единственото, което чува, са уморени сирени и отегчени въпроси в полицията.