Старият французин изгледа Джейсън с весели, навлажнени очи и тихо се изсмя.
— Вие сте толкова прозрачно противоречие. Джейсън Борн никога не би казал това, което току-що заявихте. Щеше да запази мълчание, да приеме предложението ми без коментар, но в себе си щеше да отчете предимствата му. Обаче съпругът на госпожа Уеб иска да има право на глас. Той възразява и иска да бъде чут. — Изведнъж Фонтен заговори остро. — Освободете се от него, мосю Борн. Той няма да ме защити и няма да донесе смъртта на Чакала. Изгонете го.
— Вече си е отишъл. Уверявам те, вече си е отишъл. — Хамелеона скочи от бюрото. Вратът му беше вцепенен от болка. — Да започваме.
Метал-съставът продължаваше оглушителното си изстъпление, но сега ограничено в пределите на стъкленото фоайе и трапезарията, съседна на него. Високоговорителите из околността бяха свалени по нареждане на Сен Жак. Собственикът на Транкуилити Ин бе съпроводен от свободната вила до хотела от двамата бивши командоси, нарамили автомати узи, и от канадския лекар и неспирно дърдорещият господин Причард. Помощник-ръководителят бе инструктиран да се върне на рецепцията и да не казва нищо за нещата, на които бе станал свидетел през последния час.
— Абсолютно нищо, сър. Ако ме попитат, разговарял съм по телефона с властите в Монсера.
— Относно какво? — рязко попита Сен Жак.
— Ами, мислех…
— Не мисли. Проверявал си прислугата в западната част, това е всичко.
— Да, сър.
Смиреният Причард тръгна към вратата на кабинета, отворена преди секунди от безименния канадски лекар.
— Съмнявам се, че би имало някакво значение какво ще каже той — изкоментира лекарят, след като помощник-ръководителят излезе. — Долу е истински зоопарк. Съчетанието между събитията от миналата нощ, силното слънце днес и голямото количество алкохол тази вечер ще ги накара утре заран да не изпитват силно чувство на вина. Съпругата ми смята, че твоят метеоролог няма да има кой знае колко за казване, Джон.
— О!
— В него живеят няколко личности и дори когато е наполовина наясно със себе си, останалите пет не са достатъчно трезви, за да го слушат.
— Най-добре ще е да сляза долу. Можем да превърнем забавата в малък карнавал. Ще спестя на Скоти десетте хиляди долара и колкото повече успея да отвлека вниманието им, толкова по-добре. Ще поговоря със състава и хората на бара и веднага се връщам.
— Може и да не сме тук — каза Борн, докато зет му отиваше към вратата.
От банята на Сен Жак излезе млада, стройна чернокожа жена в пълно сестринско одеяние. Щом я видя, Фонтен се приближи до нея.
— Много добре, детето ми, изглеждаш прекрасно — каза французинът. — Сега запомни. Докато се разхождаме и разговаряме, аз ще ти държа ръката. Но щом започна да викам да ме оставиш сам, ще го направиш, разбра ли?
— Да, сър. Ще се отдалеча ядосана, задето сте толкова нелюбезен.
— Точно така. Няма от какво да се страхуваш, всичко е само игра. Искаме да поговорим с някой, който е много стеснителен.
— Как е вратът ви? — попита лекарят. Той гледаше към Джейсън, но не можеше да види превръзката под яката на ризата.
— Наред e — отговори Борн.
— Дайте да го погледна — предложи канадецът и пристъпи към него.
— Благодаря, докторе, но не сега. Предлагам ви да слезете долу и да се присъедините към съпругата си.
— Да. Мислех, че ще го направите, но може ли набързо да ви кажа нещо?
— Съвсем набързо.
— Аз съм лекар и ми се е налагало да върша неща, които не са ми харесвали, и съм убеден, че това тук попада в тази категория. Но щом си помисля за онзи младеж и това, което му сториха…
— Моля ви — прекъсна го Джейсън.
— Да, да, разбирам. Въпреки всичко, аз съм тук и искам да го знаете, в случай, че ви потрябвам… Не се гордея особено с предишните си изявления. Видях каквото съм видял, имам име и определено желая да дам показания пред съда. С други думи, вече ще ви сътруднича с охота.
— Няма да има съд, докторе, нито даване на показания.
— Така ли? Но тук станаха страхотни криминални престъпления!
— Знаем, че е така — прекъсна го Борн. — Оценяваме помощта ви, но повече нищо не ви засяга.
— Разбирам — каза докторът, като гледаше сериозно Джейсън. — Тогава си тръгвам. — Канадецът отиде до вратата и се обърна. — По-добре щеше да е, ако ми бяхте позволили да погледна врата ви. Ако все още имате врат.