— Разбира се, но ви гарантирам, че никой от двамата няма да поиска да разговаря с вас.
— О, ще бъде жалко. Та ние просто търсим един юнак с десетина имена, искаме да попитаме нещо и предлагаме сътрудничество.
— Няма да клъвнат.
— А може би ще успея да ги подмамя — каза мъжът от Ню Йорк, бръкна в джоба си и извади малко бележниче и химикалка. — Напиши адресите на шпионина в оставка и на евреина-психиатър. Веднага!
— Трудно ми е, почти нищо не виждам — оплака се Десоул и започна да пише, като наклони малкия бележник към светлината, идваща от неоновите лампи на бензиностанцията.
— Трябва да вървим — каза Армбрустър, като гледаше как капо супремо прибира бележничето и химикалката. — Бъди спокоен, Стивън — допълни той, очевидно потиснал гнева си и тръгна към лимузината. — Запомни — не съществува нищо, с което да не можем да се справим.
— Да, господин Армбрустър. Но може ли да ви попитам нещо? Наред ли е всичко с банковата сметка в Берн? Мога ли веднага… в случай че, нали разбирате — в случай че…
— Естествено, Стивън. Единственото, което трябва да направиш, е да отидеш там и да напишеш собственоръчно номерата на сметката. Това замества подписа ти, онзи, който е в досието ти, нали помниш?
— Да, да, ясно.
— Вероятно сега тя възлиза на повече от два милиона.
— Благодаря. Благодаря ви… сър.
— Ти го заслужи, Стивън. Лека нощ.
Двамата мъже седнаха спокойно отзад в лимузината. Шофьорът оттатък стъклената преграда запали мотора и Армбрустър погледна мафиота.
— Къде е другата кола?
Италианецът включи лампичката за четене и погледна часовника си.
— Вече е паркирана на по-малко от миля надолу по пътя от бензиностанцията. Моят човек ще тръгне след Десоул и ще кара след него, докато всичко бъде наред.
— Знае ли какво трябва да прави?
— О, хайде, той не е сукалче. Монтирал е върху колата си толкова мощен прожектор, че може да бъде видян чак в Маями. Ще се изравни с него, ще включи светлините на максимално и ще завърти ръчката. Твоят подлизурко за два милиона ще бъде заслепен и извън играта, а ние ще изплатим само четвърт от сумата за свършената от него работа. Денят е твой, Алби.
Председателят на Федералната търговска камара се отпусна в сянката на лявата задна седалка и се загледа през прозореца в тъмните картини, прелитащи покрай тях отвъд цветното стъкло.
— Искаш ли да се договорим? — попита капо супремо.
— Какво? — изстреля Армбрустър, извърна се и погледна спокойното сицилианско лице на спътника си.
— Добре ме чу, само че аз използвах неправилната дума, за което се извинявам. Ще ти назова сума, която не подлежи на преговори, а ти можеш да я приемеш или отхвърлиш.
— Предлагаш договор? За Уеб?
— Не — отвърна мафиозът, като бавно поклащаше глава. — За героя, наречен Джейсън Борн. По-чистичко е да убиеш някого, който вече е мъртъв, нали?… И тъй като току-що ти спестихме милион и половина, цената на договора е пет.
— Пет милиона?
— Цената за отстраняване на проблеми от особена важност е висока. А на тези от категорията на опасните е още по-висока. Пет милиона, Алби, като половината, както обикновено, са платими в рамките на двадесет и четири часа.
— Но това е възмутително!
— Тогава откажи. Но после ще се върнеш и цената вече ще е седем и половина; а ако пак се откажеш и пак се върнеш, тя отново ще се удвои. Петнадесет милиона.
— Каква гаранция имаме, че въобще ще успеете да го откриете? Нали чу Десоул. Той е със секретност четири-нула, което означава, че е недосегаем, законспириран.
Главатарят на мафията бръкна усмихнат в джоба си и извади малкото бележниче.
— Близките приятели са най-добрите източници на информация, Алби. Попитай мърльовците, написали всички онези криминалета. Имам два адреса.
— Няма и да успееш да припариш покрай тях.
— Хей, стига вече. Да не мислиш, че си имаш работа със стария чикагски главатар и неговите животни? С бясното куче Капоне и Нити, нервния спусък? Сега във ведомостите си имаме опитни хора. Гении. Учени, факири на електрониката — доктори. Когато свършим с шпионина и евреина, те няма да разберат какво е станало. Но ще имаме Джейсън Борн, героят, който не съществува, защото вече е мъртъв.
Албърт Армбрустър кимна и се обърна мълчаливо към прозореца.
— Ще затворя за шест месеца, ще сменя името и преди откриването ще започна рекламна кампания в списанията — каза Джон Сен Жак, застанал до прозореца, а лекарят шиеше раната на зет му.
— Никой ли не остана? — попита Борн и трепна от болка, седнал в един стол, облечен в хавлия за баня, докато докторът правеше последния шев на врата му.