— Разбира се, че има останали. Седем луди канадски двойки, включително и старият ми приятел, който в момента ти боде гърлото. Ще повярваш ли, искаха да организират доброволна бригада за ред и нравственост и да преследват лошите хора.
— Идеята беше на Скоти — прекъсна го спокойно докторът, съсредоточил вниманието си върху раната. — Мен не ме брой. Твърде стар съм.
— Също и той, но не го осъзнава. После реши да обявим порядъчна награда в размер на сто хиляди за информация, която да ни даде следа, и така нататък! Накрая успях да го убедя, че колкото по-малко се говори за случилото се, толкова по-добре.
— Престани да бъдеш толкова загадъчен.
— Ще поговорим по-късно.
— Говори каквото искаш, Джон — прекъсна го лекарят. — Привършвам, почти не ви обръщам внимание, а дори и да чуя нещо, мисля, че имам право на това.
— Ще бъда кратък — каза Сен Жак, като минаваше вдясно от стола. — Кралският губернатор. Ти беше прав, поне трябва да призная, че беше прав.
— Защо?
— Докато промиваха раната ти, пристигнаха новини. Лодката на губернатора е намерена разбита в един от най-опасните рифове оттатък Антигуа, по средата на разстоянието до Барбуда. Никакви признаци на оцелели хора. Плимут предполага, че става въпрос за шквал, излязъл откъм южен Невис, но е трудно да се приеме. Важни са обстоятелствата.
— А именно?
— С него е бил обичайният екипаж от двама души. Оставил ги е в яхт-клуба, като е заявил, че иска да бъде сам. Но казал на Хенри, че излиза да хване пасажа от големи риби…
— Което означава, че е трябвало да тръгне с екипаж — прекъсна го канадския лекар. — О, извинявам се.
— Да, така е — съгласи се собственикът на Транкуилити Ин. — Не можеш да ловиш големите рибоци и същевременно да управляваш лодка — поне губернаторът не би могъл. Страхуваше се дори да свали очи от картите.
— Но можеше да ги разчита, нали? — попита Джейсън. — Имам предвид картите.
— Не бе кой знае какъв навигатор, но се оправяше дотолкова, доколкото да не попада в неприятни ситуации.
— Било му е наредено да излезе сам — каза Борн. — Заповядано му е да отиде с лодката на среща на място, което наистина е изисквало от него да не сваля очи от картите. — Изведнъж Джейсън осъзна, че вече не усеща пъргавите пръсти на доктора. Стоеше покрай него и гледаше надолу. — Какво става? — попита Борн и вдигна очи нагоре. Устните му се извиха в усмивка.
— Свърших — каза канадецът.
— Благодаря — каза Джейсън. — Благодаря ти за всичко. Канадецът кимна и излезе, като затвори решително вратата след себе си. Борн се обърна към зет си.
— Наистина е добър приятел, Джони.
— Всъщност е малко досаден, но е страхотен като лекар. Това е най-хуманната му проява досега… Значи смяташ, че Чакала е наредил на губернатора да се срещнат някъде край брега на Антигуа, получил е информацията, която му е трябвала, убил го е и го е хвърлил на акулите.
— И за повече достоверност разбил лодката му в рифовете — допълни Джейсън. — Може би е притиснал педала на газта и е установил курс към рифовете с умерена скорост. Трагедия в морето и — една връзка към Карлос изчезва. А то е жизненоважно за него.
— Това е също нещо, което ме озадачава — каза Сен Жак.
— Не съм навлизал там, но знам, че секторът от рифове на север от Фалмут, купен от губернатора, се нарича Дяволската уста и съвсем не е място, което човек може да види по рекламите. Карибците го избягват и никой досега не се е похвалил с броя на жертвите и на лодките, разбили се в него.
— И?
— И ако приемем, че Чакала е казал на губернатора къде да се срещнат — очевидно на място, близко до Дяволската уста, как, по дяволите, е узнал Карлос за него?
— Двамата ти командоси не ти ли казаха?
— Какво имаш предвид? Изпратих ги веднага при Хенри, за да му дадат пълен отчет, докато ние тук се грижехме за теб. Нямаше никакво време да седим и да разговаряме и освен това смятах, че всяка секунда е ценна.
— Значи Хенри вече знае и може би е изпаднал в шок. За два дни изгуби две лодки за борба с наркотиците и може би само за едната ще му бъде платено. А все още не знае нищо за шефа си, уважаемия кралски губернатор, лакея на Чакала, който направи хората от Форин Офис на глупаци, като им пробута един незначителен човек за почитания герой на Франция. Тази нощ жиците между правителствената сграда и Уайтхол ще прегреят.
— Още една лодка за борба с наркотиците? Какво искаш да кажеш? Какво знаеше Хенри, какво са му казали моите хора?
— Преди минути ти попита откъде Чакала знае за рифовете покрай брега на Антигуа, наречени Дяволската уста.