— Няма нито счупвания, нито кръв, а както предполагам, само една доста болезнена подутина — каза човекът на Чакала.
— Диагнозата е точна, особено в последната й част.
— Използваме твърд каучук, обвит в плат. Резултатите са предсказуеми, освен ако не се стигне до мозъчно сътресение. На подноса има мехур с лед. Няма да е зле да го използваш.
Борн се пресегна в неясната светлина, хвана издутия мехур и го постави на главата си.
— Много си внимателен.
— И защо не? Трябва да обсъдим определен брой неща, може би един милион, ако ги превърнем във франкове.
— Милионът е твой, но при поставените условия.
— Кой си ти? — попита рязко Сантос.
— Това не влиза в условията.
— Не си млад.
— Не че има някакво значение, но същото важи и за теб.
— Носеше в себе си пистолет и нож. А ножовете са за по-млади мъже.
— Кой го казва?
— Нашите рефлекси… Какво искаш да знаеш за една черна птица?
— Можеше също да ме попиташ откъде знам за „Сърцето на войника“.
— И откъде?
— Каза ми един човек.
— Кой е той?
— Съжалявам, но това не влиза в условията. Аз съм посредник и трябва да се съобразявам с тях. Клиентите ми го очакват.
— А очакват ли също да си вържеш коляното и да се преструваш на сакат? Когато отвори очи, натиснах областта около него. Никакъв признак на болка, никакво навехване или счупване. Освен това, в себе си нямаш документи, а само значителна сума пари.
— Не обяснявам методите си на действие, а само разяснявам ограниченията така, както ги разбирам. Успях да предам съобщението, нали? Ще можем ли да свършим работа, да кажем, на стойност един милион франка?
Човекът на Чакала сви рамене.
— Струва ми се, че ако един купувач споменава такава сума още при първото си предложение, той ще е склонен и на повече. Да кажем — милион и половина. Може би два.
— Но аз не съм купувач, а посредник. Бях упълномощен да платя милион, което по мое мнение е твърде много, но по-важни са сроковете. Вземи парите или се откажи, имам и други възможности.
— Наистина ли?
— Разбира се.
— Не и ако си труп, намерен да плува в Сена без никакъв документ за самоличност.
— Ясно.
Джейсън огледа тъмния апартамент. Мебелите бяха големи, което се налагаше от огромните размери на собственика, ала подбрани с вкус. Това, което го удиви, бяха лавиците с книги, покриващи стената между двата прозореца. Поиска му се да прочете заглавията — може би те щяха да му дадат по-ясна представа за този странен, огромен човек, чиято реч вероятно е била школувана в Сорбоната. Очите му се върнаха на Сантос.
— В такъв случай, това означава, че не ми е позволено да си тръгна оттук по своя воля, така ли?
— Да — отвърна свръзката на Чакала. — Можеше и да ти бъде разрешено, ако беше отговорил на простите ми въпроси. Вместо това ти ми приказваш, че твоите условия, или може би по-точно — твоите ограничения, не ти позволяват да го направиш… Е, добре, аз също имам условия и ти ще останеш жив или ще умреш според тях.
— В такъв случай се лишаваш от възможността да получиш един милион франка или, може би както сам предположи — доста повече.
— Защо тогава да не предположа — каза Сантос, като кръстоса ръце на гърдите си и погледна разсеяно огромните татуировки по тях, — че човек с такива средства не само ще се раздели с тях в замяна на живота си, но и ще бъде щастлив да ми предостави информацията, която искам, за да избегне ненужни и мъчителни изтезания. — Изведнъж човекът на Чакала стовари стиснатия си юмрук върху облегалката и изкрещя: — Какво знаеш за черната птица? Кой ти каза за „Сърцето на войника“? Откъде си дошъл, кой си ти, кой е твоят клиент?
Борн застина. Тялото му се вдърви, но умът му работеше трескаво и шеметно. Трябва да излезе оттук! Обаче нямаше да успее да го направи чрез противопоставяне на гиганта в другия край на стаята. Сантос не беше нито лъжец, нито глупак. Можеше и щеше да убие лесно затворника си, при това без колебание. И нямаше да се остави да бъде залъгван с очевидно неясна или невярна информация. На Хамелеона му оставаше само един избор: да изложи част от истината, която да бъде толкова опасна, че да бъде достоверна, и звънът на достоверността да бъде толкова правдоподобен, че да не остане никакъв риск тя да бъде отхвърлена. Джейсън постави мехура с лед на подноса и заговори бавно от сенките на огромния диван.