— Очевидно нямам желание да умра заради някакъв си клиент, или да бъда изтезаван, за да запазя информацията му, така че ще ти кажа това, което знам… Ще започна с това, че лично аз не разполагам със средствата. От време на време се срещам с един човек в Лондон, на когото предавам информацията, а той прехвърля пари в Берн, Швейцария, на име и номер — всяко име и всеки номер, които му дам… Предлагам да оставим въпроса за моя живот и „мъчителните“ изтезания — дадох ти отговора, който искаше. Да видим какво знам за черната птица. Случайно „Сърцето на войника“ е част от този въпрос… Казаха ми, че един възрастен човек — с неизвестни, поне на мен, име и националност, но както подозирам — французин, се е свързал с една добре известна обществена фигура, за да му каже, че е мишена на политическо убийство. Но кой би повярвал на някакъв стар пияница, който търси награда, особено ако има дълго полицейско досие? За нещастие, убийството станало и за щастие съветникът на покойния е бил с него, когато старецът го предупредил. Освен това съветникът е изключително близък с моя клиент и убийството се оказало добре дошло и за двамата. Съветникът препредал тайно наученото от стареца. Трябва да се изпрати информация на една черна птица чрез някакво кафене в Аржантьой, известно като „Сърцето на войника“. Тази черна птица сигурно е изключителен човек и моят клиент иска да се свърже с него… Що се отнася до мен, моите офиси са в хотелски стаи в различни градове. В момента съм се регистрирал под името Симон в „Пон Роял“ където съм оставил паспорта и другите си документи. — Борн направи пауза и протегна ръце. — Току-що ти казах цялата истина, както я знам.
— Това не е цялата истина — поправи го Сантос. Гласът му бе нисък и гърлен. — Кой е твоят клиент?
— Ще ме убият, ако ти кажа.
— А аз ще те убия веднага, ако не ми кажеш — отвърна свръзката на Чакала.
— Защо не ми дадеш информацията, която ми трябва, както и едно име и номер — каквото и да е име, какъвто и да е номер, и ти гарантирам два милиона франка. Клиентът ми иска аз да съм единственият посредник. Какво лошо има в предложението ми? Черната птица може да ме изгони и да ме прати по дяволите… Три милиона!
Очите на Сантос трепнаха, като че ли изкушението бе прекалено голямо за въображението му.
— Може би ще успеем да се споразумеем по-късно.
— Сега.
— Не! — Човекът на Карлос надигна туловището си от креслото и отиде до кушетката, като държеше заплашително ножа пред себе си. — Твоят клиент.
— Клиенти — отвърна Борн. — Група влиятелни мъже в Съединените щати.
— Кои са те?
— Крият имената си като ядрени тайни, но знам един от тях и това би трябвало да ти е достатъчно.
— Кой е той?
— Нека информацията остане само за теб — понеже оцени стойността на това, което се опитвам да ти кажа. Защити твоята черна птица с всички средства! Увери се, че казаното от мен е истина и същевременно забогатей така, че да можеш да правиш всичко, което би ти се искало през останалата част от живота ти. Би могъл да пътуваш, да изчезнеш, може би ще ти остане време да прочетеш всички тези книги, вместо да се занимаваш с онзи боклук долу. Както вече каза, и двамата не сме млади. Предложих ти щедър хонорар и можеш вече да се смяташ за богат човек, освободен от всякакви грижи и от необходимостта да вършиш тази неприятна, скучна работа… Отново те питам — какво лошо има в това? Може да бъда отпратен, както и моите клиенти. Няма никакъв капан. Клиентите ми дори не искат да го видят. Те желаят да го наемат.
— Как може да стане това? Как бих могъл да се уверя?
— Измисли си някакъв висок пост и потърси американския посланик в Лондон — името му е Аткинсън. Кажи му, че си получил поверителни инструкции от Горгона. Попитай го трябва ли да ги изпълниш.
— Горгона? Какво е това?
— „Медуза“. Те наричат себе си „Медуза“.
Mo Панов се извини и излезе от сепарето. Проправи си път към мъжката тоалетна през претъпкания ресторант край магистралата и огледа трескаво стената в далечния край за телефонен автомат. Нямаше! Единственият проклет телефон се намираше на около три метра от сепарето и бе пред очите на платинената блондинка с див поглед, чиято параноя бе проникнала така дълбоко в нея, както тъмните корени на косата й. Беше й споменал нехайно, че трябва да се обади в офиса си, за да каже на персонала за катастрофата и къде се намира, но моментално бе залят от ругатни.
— И да пристигнат тълпи от ченгета, за да те приберат! Не, ако ти е мил шибаният ти живот, господин Медик. От офиса ти ще се обадят в полицията, а оттам ще се свържат с любимия ми съпруг, който ще помете с мен цялата околност. Той е приятел с всички ченгета по пътищата. Мисля, че им казва къде да си поставят постовете.