Деветнадесет минути по-късно знаеше отговора. Случаят беше точно такъв, но ползата бе доста малка, тъй като информацията пристигна твърде късно. Във фоайето имаше телефонен автомат. Бернардин пусна монета и избра „Пон Роял“.
— Да? — чу се гласът на Джейсън Борн.
— Извинявай, че те събудих.
— Франсоа?
— Да.
— Точно ставах. Отвън на улицата има двама мъже, които са много по-изморени от мен, освен ако не са ги сменили.
— Във връзка с миналата вечер? Били са там цяла нощ?
— Да, ще ти разкажа, като се видим. За това ли се обаждаш?
— Не. Намирам се на „Орли“ и се опасявам, че имам лоша новина, информация, която доказва, че съм идиот. Трябваше да го съобразя… Съпругата ти е пристигнала незабележимо в Марсилия преди повече от два часа. Не в Париж. В Марсилия.
— И защо това да е лоша новина? — извика Джейсън. — Знаем къде е! Можем… О, Господи, разбирам какво искаш да кажеш. — Гласът на Борн стана глух. — Тя може да хване влака, да наеме кола…
— Дори да продължи със самолет до Париж под каквото и да е име — допълни Бернардин. — Все пак, имам една идея. Може би не струва, както и мозъкът ми, но все пак ще ти я предложа… Имате ли някакви специални, как го казвате — прякори един за друг? Може би sobriquets в израз на нежност?
— Честно казано, не се превземаме много в отношенията си… Чакай малко. Преди няколко години Джейми — това е нашият син, имаше проблеми с думата „мамо“. Беше я обърнал и я произнасяше „мома“. Ние се шегувахме с това и аз известно време я наричах така, докато детето започна да й казва правилно.
— Знам, че тя говори свободно френски. Чете ли вестници?
— Най-редовно, поне финансовите страници. Не съм сигурен, че преглежда сериозно останалите. Това й е нещо като сутрешен ритуал.
— Дори по време на криза?
— Особено тогава. Твърди, че й действа успокояващо.
— Предлагам да й изпратим съобщение — на финансовите страници.
Посланик Филип Аткинсън се приготви в американското посолство в Лондон за сутрин, изпълнена с отегчителна писмена работа. Отегчителността бе примесена с тъпо пулсиране в слепоочието и противен вкус в устата. Това не бе типичен махмурлук, защото той рядко пиеше уиски и не се беше напивал повече от двадесет и пет години. Отдавна беше научил — около тридесет месеца, след като падна Сайгон, границата на талантите и възможностите си, но най-вече — на способностите си. Когато на двадесет и девет години се върна от войната с добри, дори изключително добри препоръки, неговото семейство му купи едно свободно място на нюйоркската фондова борса и след още тридесет месеца той бе изгубил някъде около три милиона долара.
— Не успя ли да научиш поне едно нещо от Андовър и Иейл? — бе изревал баща му. — Не завърза ли поне някои връзки на Уолстрийт?
— Татко, знаеш как ревнуваха всички. Заради външността ми, заради момичетата — знаеш, че приличам на теб, татко. Всички заговорничеха срещу мен. Понякога дори си мислех, че наистина искат да те засегнат чрез мен! Чувал си какви приказки се носеха. Старшия и Младшия, елегантните хора от хай-лайфа и други такива глупости… Помниш ли колонката в „Дейли Нюз“, където ни сравняваха с Феърбанкс?
— Познавам Дъг от четиридесет години! — изрева бащата. — Той се издигна и е един от най-добрите.
— Но не е учил в Андовър и Иейл, татко!
— За Бога — това не му е било необходимо!… Чакай. Дали да не опитаме дипломатическа служба?… Каква беше, по дяволите, онази степен, дето я получи в Йейл?
— Бакалавър на хуманитарните науки.
— Зарежи това! Имаше нещо друго. Някакви курсове.
— Изучавах като основна специалност английска литература и политически науки като втора специалност.
— Точно така! Зарежи основната глупост. Представил си се отлично в областта на другата дивотия — политическите науки.
— Татко, не бях особено блестящ.
— Издържал ли си изпита?
— Да… Едва.
— Не едва, с отличие! Това е!
И така Филип Аткинсън III започна кариерата си в дипломацията с помощта на един ценен политически деец, който беше негов баща, и никога не погледна назад. И въпреки че този виден човек бе починал преди осем години, синът никога не забрави последния съвет на стария боен кон:
— Гледай да не оклепаш работата, синко. Ако искаш да пиянстваш или да развратничиш, прави го вкъщи или на някое забутано място, разбра ли ме? И се отнасяй към съпругата си, как й беше името, с истинска обич винаги, когато сте пред хора, ясно ли ти е?