— Казвате „задоволителен отговор“. Кое е задоволително за вас? Как ще разберете, че договорът е твърд? И откъде да знам, че няма да заявите, че той е незадоволителен и да откраднете парите ми. след като осъществите връзката?
— Вие сте човек, който няма вяра на хората, а, Сантос?
— О, да, господин Симон. Този свят не е населен със светци, нали? Моля ви, отговорете на въпросите ми.
— Добре, ще опитам… Как ще разберете, че договорът е твърд? Много лесно. Аз ще знам това, защото такава ми е работата и за нея ми плащат.
— Отговорът ви е мъгляв.
— В нашия свят, господин Сантос, да си мъгляв не е отрицателно качество, нали?… Що се касае до притеснението ви, че бих могъл да ви излъжа и да отмъкна парите, искам да ви уверя, че избягвам да превръщам в свои неприятели хора като вас и мрежата, очевидно контролирана от черната птица, а също и като моите клиенти. Обратното би означавало лудост и доста по-кратък живот.
— Възхищавам се на проницателността ви, както и на предпазливостта ви — каза свръзката на Чакала. — Това, което ще ви кажа, господин Симон, го знаят само четири души на земята и всички те говорят свободно френски. Как ще използвате тази информация си е ваша работа. Но дори ако само намекнете за Аржантьой, аз ще разбера това мигновено и никога няма да напуснете „Пон Роял“ жив.
— Нима контактът може да бъде осъществен толкова бързо?
— С телефонен номер. Но няма да се обадите, преди да е минал поне един час, след като се разделим.
— Съгласен съм… Казвате, че само още трима души знаят този номер? Защо не ми дадете за всеки случай името на някой от тях, който не ви е особено приятен, за да мога да намекна леко за него, ако се наложи.
Сантос си позволи съвсем лека, изопната усмивка.
— Москва — каза меко той. — Високо в йерархията на площад „Дзержински“.
— КГБ?
— Черната птица си подготвя кадри в Москва — винаги в Москва, това му е нещо като мания.
Илич Рамирес Санчес — помисли си Борн. — Обучен в Новгород. Уволнен от Комитета като маниак. Чакала!
— Ще го запомня — за всеки случай. Номера, моля.
Сантос го повтори два пъти, както и думите, които Джейсън трябваше да каже. Говореше бавно, очевидно изненадан от факта, че Борн не си записа нищо.
— Всичко ясно ли е?
— Напълно… Ако нещата потръгнат, в което аз лично вярвам, как искате да ви предадат остатъка от парите?
— Обадете ми се — имате телефона ми. Ще напусна Аржантьой и ще дойда. И никога няма да се върна там.
— Късмет, Сантос. Нещо ми подсказва, че го заслужавате.
— Както никой друг. Пил съм твърде много от отровното биле.
— Сократ — каза Джейсън.
— Не точно. Диалозите на Платон, ако трябва да бъдем точни. Au revoir.
Сантос тръгна и Борн пое обратно към „Пон Роял“. Сърцето му биеше силно и той потисна отчаяно желанието си да затича. Бягащият е мишена, обект на любопитство. Урок от поемите на Джейсън Борн.
— Бернардин! — извика той, като тичаше към стаята си по тесния пуст коридор и мислеше за отворената врата и стария човек, седнал край бюрото с граната в едната ръка и пистолет в другата. — Остави желязото, улучихме шестица!
— Кой ще плаща? — попита ветеранът от Втори отдел, щом Джейсън затвори вратата.
— Аз — отвърна Борн. — Ако нещата потръгнат така, както мисля, ти ще можеш да прибавиш още нещо към сметката си в Женева.
— Не правя всичко това заради пари, приятелю мой. Този въпрос никога не е стоял пред мен.
— Знам, но след като разнасяме фракове така, като че ли ги печатаме в някой гараж, защо да не получиш и ти своя справедлив дял от тях? Един час — продължи Джейсън, — вече само четиридесет и пет минути, докато разбера, че е истински, действително истински.
Борн се хвърли на леглото с ръце под главата си на възглавницата. Очите му гледаха оживено.
— Запиши го, Франсоа. — Джейсън издиктува телефонния номер, даден му от Сантос. — Купи, дай рушвет или заплаши всяка връзка на високо ниво, която си имал в парижките телефонни служби, но ми дай местонахождението на този номер.
— Молбата ти не е чак толкова скъпа…
— Напротив — възрази Борн. — Вероятно номерът е недосегаем. Само четирима души в цялата му мрежа го знаят.
— Може би тогава няма нужда да ходим на високо, а напротив — трябва да се спуснем под земята. В тунелите на телефонните служби под улицата.
Джейсън отметна глава и погледна Бернардин.
— Не бях се сетил за това.
— Не е и необходимо. Ти не си от Втори отдел. Източниците на информация са техниците, а не бюрократите… Ще потърся един от тях вкъщи, по-късно тази вечер…
— Тази вечер? — прекъсна го Борн и седна на леглото.
— Ще ти струва около хиляда франка, но ще имаш местонахождението на телефона.