— Джон, обажда се съдията. Не ми задавайте никакви въпроси. Имам спешна информация, която може да се окаже безценна за съпруга на сестра ви. Разбирам, че не мога да се свържа с него, но знам че той работеше с някого от Вашингтон…
— Името му е Алекс Конклин — прекъсна го Сен-Жак. — Почакайте малко, съдия, Мари записа номера на бележника върху бюрото ми. Трябва да отида до него. — Чу се звук от оставяне на телефонната слушалка върху твърда повърхност, а после прещракване при вдигането на деривата. — Ето го.
Братът на Мари продиктува номера.
— Ще ви обясня по-късно. Благодаря ви, Джон.
— По дяволите, постоянно ми го казват ужасно много хора — отвърна Сен Жак.
Префонтен избра номера с кода на Вирджиния. Отговори му едно кратко и рязко „Да“.
— Господин Конклин, името ми е Префонтен. Взех номера ви от Сен Жак. Това, което трябва да ви кажа, е много спешно.
— Вие сте съдията — прекъсна го Алекс.
— В минало свършено време, страхувам се. Много минало.
— Какво имате да ми кажете?
— Знам как да се свържете с човека, когото наричат Чакала.
— Какво?
— Слушайте ме.
Бернардин се вгледа в звънящия телефон и за малко се зачуди дали да вдигне слушалката или не. Въпросът беше излишен — трябваше да отговори.
— Да?
— Джейсън, ти ли си?… Може би са ме свързали с друга стая.
— Алекс? Ти ли си това?
— Франсоа? Какво правиш там? Къде е Джейсън?
— Нещата започнаха да се развиват много бързо. Знам, че се опитваше да се свърже с теб.
— Имах тежък ден. Панов се върна.
— Това е добра новина.
— Имам и други. Ето телефонния номер, на който може да бъде намерен Чакала.
— Ние го имаме! А също и мястото. Нашият човек тръгна натам преди час…
— За Бога, как го намерихте?
— Чрез един много сложен процес, който само твоят приятел можеше да осъществи успешно. Той е невероятно изобретателен, истински хамелеон.
— Дай да сравним номерата — каза Конклин. — Какъв е вашият?
Бернардин се съгласи и издиктува номера, който беше записал по поръчение на Борн.
Мълчанието от другата страна на линията бе като тих вик.
— Различни са — каза накрая Алекс със сподавен глас. — Различни са!
— Капан! — извика ветеранът от Втори отдел. — Боже, това е капан.
26
Борн бе минал два пъти покрай тихата тъмна редица от каменни къщи на булевард „Льофевр“ в бетонната пустош на петнадесети район. После и двата пъти се бе върнал обратно до Рю д’Алесия и откри едно кафене на тротоара. Отвън масите със свещи, чиито пламъци потрепваха под стъклените похлупаци, бяха запълнени най-вече с жестикулиращи, спорещи студенти от намиращите се наблизо Сорбона и Монпарнас. Наближаваше десет часът и келнерите с престилки започваха да стават раздразнителни. Повечето клиенти не бяха изпълнени с щедрост — както в сърцата си, така и в джобовете си. Джейсън искаше да изпие само едно силно еспресо, но постоянно навъсеното лице на приближаващия ce garson го увери, че щеше да си има неприятности, ако поръчаше само кафе. Затова добави и чаша от най-скъпия коняк, който можа да се сети.
Щом келнерът се върна при бара, Джейсън извади малкия си бележник и химикалката, затвори очи за момент, отвори ги и започна да скицира всичко, което бе останало в паметта му от редицата сгради. Имаше три групи, всяка от по две свързани къщи, които бяха разделени от тесни улички. Всеки двоен комплекс бе висок три етажа и до входовете отпред се стигаше по стръмни тухлени стъпала. От двата края на редицата имаше празни места, покрити с трошилка — останки от съборени съседни здания. Адресът на секретния телефон на Чакала, който бе на разположение само в подземните тунели за ремонтни нужди, отговаряше на крайната група вдясно и не беше трудно човек да си представи, че той сигурно заемаше цялото здание, ако не и цялата редица.
Келнерът пристигна с еспресото и коняка и едва когато Джейсън постави на масата банкнота от сто франка и махна с ръка за рестото, враждебното изражение на мъжа бе заменено с безразличие.
— Merci — смънка той.
— Има ли някъде тук телефон? — попита Борн и извади друга банкнота от десет франка.
Надолу по улицата, на петдесет-шестдесет метра — отвърна келнерът с очи, приковани в парите.
— Няма ли по-наблизо? — Джейсън извади от пачката още една банкнота от двадесет франка. — Трябва да се обадя съвсем наблизо, в съседния квартал.