— Какво искаш да кажеш? Как е било дирижирано?
— Един човек излиза на входа и крещи в светлината на прожектора. Вниманието се привлича към него и така се изпаряват ценните секунди на минутата за предупреждение. После от другата страна се появява една монахиня, наметната с благочестиво възмущение — още изгубени секунди, а това са цели часове за Карлос. Наемният убиец има време да се организира и Втори отдел остава с празни ръце… И когато всичко свършва, нещата се връщат към нормалния си ход — една неестествена нормалност. Работата е свършена според предварително съставения план и затова липсва обикновеното любопитство — никакви хора на улицата, никаква възбуда, дори го няма обичайното всеобщо възмущение. Просто хората вътре споделят помежду си. Това не ти ли говори нещо?
Бернардин кимна.
— Предварително подготвена стратегия, осъществена от професионалисти — каза ветеранът — полеви офицер.
— Точно така мисля и аз.
— Но ти го забеляза, а аз не — възрази Бернардин. — Престани да се държиш вежливо, Джейсън. Толкова време съм бил извън нещата. И сега съм прекалено отпуснат, твърде стар и без въображение.
— Аз съм същият — каза Борн. — Само че за мен залогът е твърде висок и затова трябва да си наложа да мисля като човека, когото исках да забравя.
— Сега мосю Уеб ли говори?
— Предполагам.
— И докъде стигнахме?
— До един разлютен хлебар, една гневна монахиня и няколко лица на различни прозорци. При тези обстоятелства резултатът е незначителна печалба за нас, но положението няма да остане дълго същото. Съмнявам се дали ще продължи и до сутринта.
— Не те разбирам.
— Карлос ще закрие заведението, и то много бързо. Вече няма избор! Някой от преторианската му гвардия е издал местонахождението на парижкия му щаб и можеш да се обзаложиш на пенсията си — ако все още имаш такава, че сега се мъчи трескаво да се сети кой го е издал…
— Върни се! — извика Бернардин, сграбчи Джейсън за черното яке и го издърпа навътре в прикритието на тъмния склад. — Не се показвай! Залегни долу!
Двамата мъже се хвърлиха на земята и легнаха по очи на напукания тротоар. Лицето на Борн беше до ниската стена под витрината и главата му беше извърната така, че да може да вижда какво става на улицата. Отдясно се появи тъмна кола-фургон, но тя не беше полицейска. Беше по-лъскава, по-малка, като че ли по-широка, легнала към земята, и по-мощна. Единствената й ярка, ослепителна прилика с полицейския автомобил бе прожекторът… Но не, той не беше един — прожекторите бяха два, по един от всяка страна на предното стъкло, като двата лъча се въртяха назад-напред и претърсваха улицата от двете страни на колата. Джейсън взе пистолета от колана си, като знаеше, че Бернардин вече е извадил своя от джоба си. Лъчът на левия прожектор се стрелна над телата им.
— Страхотен си — прошепна Борн. — Но как я забеляза?
— По движещите се отражения на лампите в страничните прозорци — отвърна старият Франсоа. — За малко помислих, че се връща бившият ми колега, за да довърши, както се заканваше, работата си. Имам предвид да разпилее червата ми по асфалта… Боже мой, виж!
Фургонът мина покрай първите две здания и изведнъж свърна към бордюра и спря пред последната сграда, няма и на стотина метра от склада. Къщата бе най-далечната от тази с телефона на Чакала. Веднага щом колата закова на място, задната врата се отвори и оттам изскочиха четирима души с автомати. Двама застанаха до автомобила откъм страната на улицата, един мина по тротоара и отиде зад фургона, а последният се изправи застрашително край разтворените му врати с МАК-10, готов за стрелба. Мъждива жълтеникава светлина заля площадката над тухлените стъпала. Вратата се отвори и навън излезе мъж с черен шлифер. Спря за малко и огледа булеварда „Льофевр“ нагоре и надолу.
— Той ли е? — прошепна Франсоа.
— Не, освен ако не се е качил на високи токчета и не си е сложил перука — отвърна Джейсън и бръкна в джоба на якето си. — Щом го видя, ще го позная, защото го виждам всеки ден от живота си.
Борн извади една от гранатите, които бе взел от Бернардин. Остави пистолета си на земята и провери прекъсвача, като стисна нарязания стоманен овал и подръпна шпилката, за да се увери, че не е ръждясала.
— Какво, по дяволите, правиш? — попита старият ветеран от Втори отдел.
— Мъжът горе е само примамка — отвърна Джейсън с мек, монотонен глас. — След секунди друг ще заеме мястото му, ще изтича надолу по стъпалата и ще влезе в колата или отпред, или през задните врати. Надявам се да е последното, но няма да има кой знае каква разлика.