И тогава се случи невероятното. Невероятното! Сирена ли беше това? Полицията? Кафявата лимузина се стрелна напред, заобиколи горящите останки от фургона на Чакала и изчезна в тъмните улици точно когато патрулната кола се появи с виещи сирени от противоположната страна на тъмния булевард. Гумите й изсвириха и тя спря само на метри от пламъците на унищожения автомобил. „Вече нищо не разбирам!“ — помисли си Джейсън. Там, където преди имаше пет патрулни коли, сега се бе върнала само една. Защо? Но дори и този въпрос беше излишен. Карлос бе разработил стратегия, използваща не една, а седем, може би осем примамки и всички те имаха своите удължения. Всички бяха обречени на ужасна смърт от човека, ненадминат в самозащитата. Чакала бе изскочил от капана. Наемният убиец го бе надиграл отново, но не го беше убил. Щеше да има друг ден, друга нощ.
— Бернардин! — изкрещя служителят на Втори отдел, който преди по-малко от тридесет минути се бе отказал официално от своя колега.
Изскочи от колата и закрещя отново:
— Бернардин! Къде си?… Господи, къде си? Върнах се, стари приятелю, защото не можех да те зарежа] Боже мой, ти беше прав, вече се убеждавам лично в това! Ох, Господи, кажи ми, че си жив! Отговори ми]
— Но друг е мъртъв! — чуха се думите на Бернардин и мършавата му фигура се появи бавно откъм склада, на около седемдесет метра на север от Борн.
— Може би постъпих прибързано! — извика служителят, затича се към стария човек и го прегърна.
От патрулната кола излязоха останалите полицаи с автомати, вдигнати пред лицата им, и обкръжиха горящия фургон, но на значително разстояние от него.
— Обадих се на нашите хора по радиото да тръгнат насам! — добави служителят. — Повярвай ми, стари приятелю, върнах се, защото въпреки гнева си не можех да те оставя. Теб, моя стар другар… Нямах никаква представа, че онова прасе от вестника наистина се е нахвърлило върху теб и те е ударило. Щом ми го каза, аз го изхвърлих от колата!… Върнах се, нали виждаш? Но, Боже мой, въобще не очаквах нещо подобно!
— Ужасно e — каза ветеранът на Втори отдел, като при това стрелкаше поглед по булеварда и се оглеждаше.
Обърна особено внимание на множеството изплашени, напрегнати лица на прозорците на трите каменни сгради. С взривяването на фургона и изчезването на кафявата кола сценарият се бе пръснал като сапунен мехур. Слугите бяха останали без своя водач и бяха изпълнени с тревога.
— Грешката не е само твоя, стари ми приятелю — продължи той и в гласа му се долавяше извинение. — Посочих ви грешно здание.
— А-ха! — извика сътрудникът на Втори отдел с лекото тържество на самооправданието в гласа му. — Грешно здание, значи? Тази грешка все пак има значение за последствията, нали, Франсоа?
— Те щяха да са значително по-леки, ако не ме беше зарязал така прибързано, както самият ти съвсем уместно спомена. Вместо да ме послушаш като човек с голям опит, ти нареди да ме изхвърлят от колата, за да стана, щом си заминахте, свидетел на този ужас.
— Ние следвахме твоите заповеди! Претърсихме сградата — но грешната сграда!
— Ако бяхте останали обаче, само за едно кратко съвещание, всичко това можеше да бъде избягнато, а един мой другар щеше да бъде жив. Ще трябва да включа този извод в доклада си…
— Моля те, стари приятелю — прекъсна го сътрудникът. — Хайде да разсъдим заедно в името на доброто на отдела…
Този път причината за прекъсването бе пискливата поява на една пожарна. Бернардин вдигна ръка и отведе бившия си протестиращ колега на отсрещния тротоар на булеварда, уж за да се махнат от пътя на пожарникарите, а всъщност за да може да чуе Джейсън Борн разговора им.
— Щом дойдат нашите хора — продължи сътрудникът на Втори отдел с все по-властен глас, — ще изпразним сградите и ще задържим всички, живеещи в тях, за основен разпит.
— Боже мой — възкликна Бернардин, — не само че си некадърен, ами си и глупав!
— Какво?
— Сигурно си видял лимузината — кафявата лимузина?
— Да, разбира се. Шофьорът каза, че избягала.
— И това ли е всичко, което ти каза?
— Ами фургонът гореше и бях толкова зает да викам подкрепления по радиото…
— Погледни разбитите стъкла! — заповяда Франсоа и посочи към складовете встрани от мястото, където се криеше Борн.