— Отново ви казвам — грешите.
Жената вече не се съпротивляваше — беше безсмислено. Остана неподвижна, без да помръдва, като че ли смяташе, че така ще й бъде разрешено да говори.
— Ще ме изслушате ли? — попита тя със затруднение, тъй като Джейсън все още притискаше гърлото й.
— Хич не си го мислете — отвърна Борн. — Ще тръгнете оттук с мен, като че ли сте много отпаднала — непознат мъж помага на една сестра на милосърдието. Почти сте готова да припаднете. На вашата възраст това не е нещо необичайно, нали?
— Почакайте.
— Много сте закъсняла.
— Трябва да поговорим.
— Ще го направим.
Джейсън я пусна и моментално стовари едновременно и двете си ръце върху плещите на жената в основата на врата. Тя припадна. Борн я подхвана и я изнесе от тясната улица. Светлината на зората започваше да осветява небето и няколко ранобудни души, сред които един млад бегач по къси гащета, се приближиха към човека с монахинята.
— Почти два дни бе с жена ми край болните ни деца, без да мигне! — заговори умолително Хамелеона. — Моля ви, ще може ли някой от вас да повика такси, за да я върна в манастира й в деветнадесети район.
— Разбира се! — извика младият бегач. — На Рю дьо Севр има денонощна стоянка, а аз съм много бърз.
— Вие сте истинска находка, мосю — каза Джейсън с благодарност, но веднага усети неприязън откъм твърде младия и прекалено вдъхващ доверие човек.
Таксито пристигна след шест минути. Младежът беше в него.
— Казах на шофьора, че имате пари — каза той, докато слизаше. — Надявам се, че е така.
— Разбира се. Благодаря ви.
— Разкажете на сестрата за постъпката ми — допълни бегачът, като помагаше внимателно на Борн да внесе жената на задната седалка. — Ще имам нужда от положително „досие“ когато му дойде времето.
— Надявам се, че нямате някакви неприятности — каза Джейсън и също опита да се усмихне на младежа.
— Изобщо! Представям моята фирма в маратона. Голямото дете започна да тича на място.
— Благодаря ви още веднъж. Пожелавам ви да спечелите следващия.
— Кажете на сестрата да се моли за мен! — извика атлетът и се понесе.
— Булонският лес — каза Борн на шофьора, след като затвори вратата.
— Булонският лес ли? Този глупак, дето си пречиства дробовете, ми каза, че било спешен случай? Трябвало да заведете монахинята в болница.
— Какво да ви кажа, тя прекали с виното.
— Булонският лес — отново повтори шофьорът и кимна с глава. — Нека се поразходи, за да й мине. Имам втора братовчедка в Лионския манастир. Излиза оттам за седмица и се насмуква до козирката. Кой би могъл да я упрекне?
Постепенно до пейката на покритата с чакъл пътека в гората започнаха да достигат все повече лъчи на ранното слънце. Жената на средна възраст в църковни одежди започна да поклаща глава.
— Как сте, сестро? — попита Джейсън, седнал край пленничката си.
— Имам чувството, че през мен е минал танк — отвърна монахинята, като премигваше и поемаше дълбоко въздух с отворена уста. — Минимум танк.
— Подозирам, че знаете за танковете много повече, отколкото за един фургон на Сестри на Магдалена.
— Напълно вярно — съгласи се жената.
— Не се затруднявайте да търсите пистолета си — каза Борн. — Свалих го от твърде скъпия ви колан под одеждите ви.
— Радвам се, че сте оценили стойността му. Той е част от онова, за което трябва да говорим… И тъй като не се намирам в полицейски участък, предполагам, че сте изпълнили молбата ми да поговорим.
— Само ако това, което ще ми кажете, е свързано с целта ми. Предполагам, че ме разбирате.
— Така е, ще видите. Аз се провалих. Бях отвлечена. Не съм на мястото, където би трябвало да бъда, и което и време да е, светлината ми казва, че съм твърде закъсняла, за да бъдат приети извиненията ми. Освен това, колелото ми или е изчезнало, или все още стои до стълба, вързано с веригата.
— Не съм го взел.
— Тогава с мен е свършено.
— Защото сте изчезнала? И не сте там, където трябваше да бъдете?
— Точно така.
— Вие сте Лавие.
— Това е истина. Аз съм Доминик Лавие — сестра на Жаклин. Разликата във възрастта ни е съвсем малка и още от деца си приличахме силно. И вие не грешите за Ноли-сюр-Сен и за онова, което сте видели там. Сестра ми беше убита, защото наруши едно основно правило, извърши смъртен грях, ако предпочитате. Паникьоса се и ви заведе до жената на Карлос, неговата най-скъпа и полезна тайна.