— Влизай! — каза Джейсън, седнал от другата страна на жената, облечена в одеяния на монахиня.
Франсоа го послуша и влезе в колата, загледан в черните дрехи, бялата заострена шапка и бледото лице на религиозната жена между тях.
— Запознай се с един от най-талантливите изпълнители на Чакала — продължи Борн. — Би могла да направи цяло състояние във вашето sinema-verite, повярвай ми.
— Не съм кой знае колко набожен, но се надявам, че не си допуснал грешка… Като мен — или по-скоро като нас, с онова прасе хлебаря.
— Защо?
— Ами защото е хлебар, това е! Едва не хвърлих граната в пещите му, но нито един френски хлебар не би могъл да се моли като него!
— Възможно e — каза Джейсън. — Нелогичната логика на Карлос — не помня кой го беше казал, може да съм бил и аз.
Таксито зави и влезе в Рю дю Бак.
— Отиваме в „Морис“ — добави Борн.
— Сигурен съм, че има някаква причина — заяви Бернардин, като продължаваше да гледа загадъчното, безизразно лице на Доминик Лавие. — Искам да кажа — след като тази мила стара дама не казва нищо.
— Не съм стара! — извика жената разпалено.
— Разбира се, скъпа — съгласи се ветеранът от Втори отдел. — Само по-желана в годините на зрелостта си. Защо отиваме в „Морис“?
— Това е последният капан на Чакала за мен — отвърна Борн. — С любезното съдействие на тук намиращата се Сестра на Магдалена. Той очаква да съм там и аз ще бъда.
— Ще се обадя във Втори отдел. Благодарение на един уплашен бюрократ те ще са готови да направят всичко, което поискам. Не бива да се излагаш на опасност, приятелю.
— Не искам да те обидя, Франсоа, но самият ти каза, че вече не познаваш всички хора, които работят там. Не мога да си позволя да изтече информация. Биха могли да го предупредят.
— Позволете ми да ви помогна. — Тихият глас на Лавие наруши бученето от уличното движение отвън подобно на първото изстъргване на трион. — Мога да ви помогна.
— Вече слушах за вашата помощ, госпожо, и тя ме водеше към собствената ми гибел. Не, благодаря.
— Това беше преди, не сега. Би трябвало да е очевидно за вас, че сега положението ми наистина е безнадеждно.
— Дали не съм чувал скоро тези думи?
— Не, не сте. Защото току-що прибавих думата „сега“… За Бога, поставете се на мое място. Не претендирам, че разбирам всичко, но този дърт скитник до мен спомена съвсем нехайно, че може да повика онези от Втори отдел. От Втори, мосю Борн! За някои това е ни повече, ни по-малко от френското гестапо! Дори ако оцелея, ще бъда белязана от този омразен клон на властта. Без съмнение ще бъда изпратена в някоя ужасна наказателна колония на другия край на света… О, чувала съм какви ли не истории за Втори отдел!
— Наистина ли? — каза Бернардин. — А аз не съм. Определено звучи страхотно. Колко чудесно.
— Освен това — продължи Лавие и дръпна заострената шапка от главата си — жест, който накара шофьора, гледащ към нея в огледалото за обратно виждане, да повдигне вежди, — без мен, без моето присъствие в „Морис“, облечена в съвършено различни дрехи, Карлос няма дори да приближи Рю дьо Риволи.
Бернардин потупа жената по рамото, вдигна показалец на устните си и кимна към предната седалка.
— Човекът, с когото искате да разговаряте, няма да бъде там — добави бързо Доминик.
— Права е — каза Борн, приведе се напред и последна към ветерана на Втори отдел през Лавие. — При това тя има апартамент на „Монтен“, където трябва да се преоблече, и никой от нас не може да се качи с нея.
— Това вече е проблем, нали? — отвърна Бернардин. — Няма как да следим телефона й от улицата.
— Глупаци!… Аз нямам никакъв друг избор, освен да ви сътруднича, не можете ли да го разберете! При първа възможност този старец до мен ще даде името ми на Втори, а както знае прословутият Джейсън Борн, на преден план излизат веднага няколко съществени въпроса. Един от тях постави още моята сестра — кой е Джейсън Борн? Действителна личност ли е, или не? Дали убиецът от Азия не е измама, заблуда? Една вечер тя ми се обади в Ница, след като бе изпила доста коняк. Една вечер, която може би си спомняте, мосю Хамелеон. Заплашили сте я в някакъв ужасно скъп ресторант извън Париж от името на силни, неназовани от вас хора.
— Спомням си — прекъсна я ледено Борн. — Вечеряхме, аз я заплаших и тя наистина беше стресната. Отиде до дамската тоалетна, плати на някого да се обади по телефона и трябваше да избягам оттам.
След кратко мълчание Бернардин заговори.
— И сега Втори се е обединил с онези силни, неназовани хора? — Доминик Лавие поклати глава няколко пъти и снижи глас. — Не, господа. Аз съм човек, който оцелява и не се бори при такова неравенство в силите.