Выбрать главу

Агентът вземаше стъпалата по три наведнъж. Обувките му с двойни гумени подметки свеждаха шума до неизбежните поскърцвания на старото стълбище в пълния с боклуци коридор и видя как техникът мушна три различни ключа в три вертикално разположени ключалки, превъртя ги последователно и влезе през последната врата вляво. „Май нещата няма да се окажат толкова лесни“ — разсъди отново агентът. Изтича по коридора в мига, в който човекът затвори вратата, и се заослушва, застанал неподвижно. „Не е идеално, но не е и лошо“ — помисли агентът, щом чу, че само една от ключалките бе заключена; техникът бързаше. Залепи ухо до олющената врата и затаи дъх, за да не му пречи ехото от дробовете. След тридесет секунди извърна глава, издиша, пое отново дълбоко дъх и пак се обърна към вратата. Макар и приглушено, думите достигаха до него достатъчно ясно, за да може да разбере смисъла им.

— Централа, тук е Майк на Сто тридесет и осма улица, сектор дванадесет, машина шестнадесет. Има ли друг апарат в тази сграда, което е твърде невероятно? — Последвалата тишина трая може би двадесет секунди. — Няма, нали? Е, добре, станала е честотна интерференция и съвсем не ми е ясно… Какво? Кабелната телевизия? Наоколо никой не би могъл да си я позволи… О, ясно, братче. Кабелът на района. Момчетата, дето се занимават с наркотиците, добре си живеят, нали? Адресите им са никакви, но вътре в къщите им има какво ли не… Изчистете линията и изменете трасето. Ще изчакам, докато получа чист сигнал. Разбра ли ме, братче?

Агентът отново се извърна от вратата и пое дъх, сега вече успокоен. Можеше да си тръгне без всякакъв сблъсък… Сто тридесет и осма улица, сектор дванадесет, машина шестнадесет и освен това знаеха коя фирма е инсталирала апарата. „Реко Метрополитан Къмпани“, площад „Шеридан“, Ню Йорк. Снежнобелите щяха да се оправят. Върна се към стълбището и вдигна яката на военната си рубашка.

— Давам ви входния сигнал, да го имате, в случай че ме прегази камион. Чувате ли ме?

— Ясно и силно, император Джеймс.

— Това е машина шестнадесет в нещо, което те наричат сектор дванайсет.

— Готово! Заслужи си надницата!

— Можеше поне да кажеш, че съм бил изключителен, стари приятелю.

— Хей, не аз, а ти беше в колеж.

— Някои от нас се трепят усилено… Чакай! Имам компания!

На долното стълбище се появи нисък, набит негър с пистолет в ръка. Изпъкналите му тъмни очи гледаха агента. Човекът от ЦРУ се завъртя и се скри. Четири последователни изстрела разцепиха коридора. Агентът се метна през откритото пространство с пистолет, изваден от кобура, и стреля два пъти, макар че и един беше достатъчен. Нападателят му падна на пода в мръсното фоайе.

— Един рикошет ме удари в крака! — извика агентът. — Но го повалих — може би е мъртъв, не знам. Елате бързо и ни изведете и двамата. Бързо.

— Тръгваме. Не мърдай!

Бе малко след осем следващата сутрин, когато Алекс Конклин изкуцука в кабинета на Питър Холанд. Охраната на входа на ЦРУ бе впечатлена от моменталния му допуск до директора.

— Нещо ново? — попита Питър и вдигна глава от документите на бюрото си.

— Нищо — отговори ядосано бившият полеви офицер и вместо към креслото се насочи към дивана до стената. — Абсолютно нищо. Господи, какъв шибан ден, а той дори още не е започнал! Касет и Валентино са в подземията и изпращат запитвания до всички клоаки в Париж и — нищо… Божичко, разгледай сценария и намери поне една нишка! Суейн, Амрбустър, Десоул — Тихия вол. После Тигартън с визитната картичка на Борн, при положение, че знаем прекрасно, че това е клопка за Джейсън, устроена от Чакала. Но няма нищо, което да свързва логически Карлос с Тигартън, а после — с „Медуза“. Не виждам никакъв смисъл в това, Питър. Изпуснахме същественото и всичко се обърка!

— Успокой се — каза меко Холанд.

— Как, по дяволите, мога да бъда спокоен! Борн изчезна — имам предвид, че наистина е изчезнал, дори може да е мъртъв. Няма никаква следа от Мари, нито дума от нея, след което научаваме, че само преди часове Бернардин е бил убит при престрелка на Риволи. Господи! Застрелян посред бял ден! И това означава, че Джейсън е бил там — трябва да е бил!

— Но след като нито един от убитите и ранените не отговаря на неговото описание, можем да предположим, че е избягал, не е ли така?