— Да, можем да се надяваме.
— Питаше за някаква нишка — каза замислено директорът.
— Не съм напълно сигурен, че мога да ти осигуря такава, но ще ти дам нещо подобно.
— Ню Йорк? — Конклин седна по-напред. — Телефонният секретар? Онзи хулиган Дефацио от Бруклин Хайтс?
— Ще стигнем и до Ню Йорк, и до всички тях. Нека сега се съсредоточим върху твоята нишка — върху същественото.
— Не съм най-бавноразвиващият се в махалата, но все пак — какво е то?
Холанд се облегна назад в креслото, погледна към документите върху бюрото си, а после вдигна очи към Алекс.
— Преди седемдесет и два часа, когато реши да бъдем наясно с теб за всичко, ти каза, че стратегията на Борн е да убеди Чакала да обедини сили с новата „Медуза“ в името на общата им цел — Борн. Нали това е основната предпоставка? И Карлос, и Горгона искат неговата смърт. Чакала има две причини — желанието за реванш и убеждението му, че Джейсън може да го разпознае. За „Медуза“ той е пречка, тъй като успя да разбере толкова много за тях.
— Да, такава е предпоставката — съгласи се Конклин и кимна. — Именно затова започнах да ровя и да звъня, като никога не очаквах да се натъкна на такова нещо. Господи, глобален картел, роден преди дванадесет години в Сайгон, включващ едни от най-големите риби в и извън правителството и военните. Получи се нещо като гнусна отплата, която не съм искал и не съм търсел. Мислех, че може би ще изкопая десетина бързо забогатели милионери с банкови сметки, разкрити след Сайгон, за които всичко ще стане ясно при едно внимателно разследване. Но не и това, не и тази „Медуза“.
— Да го кажем възможно най-просто — продължи намръщено Холанд и отново стрелна очи към документите, а после към Алекс. — След като веднъж бъде установена връзка между „Медуза“ и Карлос, на Чакала ще бъде казано, че „Медуза“ иска смъртта на един човек, като за тях цената на договора е без значение. Така ли е?
— Ключовият момент е величината и положението на онези, които ще потърсят Карлос — обясни Конклин. — Те трябва да са колкото може по-близо до Олимп; клиенти, каквито Чакала не е имал и няма да има.
— Тогава се разкрива името на целта, например като „Джон Смит, някога известен като Джейсън Борн“, и Чакала се хваща на въдицата. Борн — човекът, чиято смърт той иска над всичко. Това е основата на сценария, така ли е?
— Толкова логична, колкото може да бъде. Борн беше използван три години и едва не беше убит в една тайна операция, и между другото, както вярват те, е разкрил, че доста от посредствените сайгонски пъзльовци карат ягуари, плават на яхти и получават шестцифрени хонорари, докато той е останал на една правителствена пенсия.
— Страшно либрето — призна Холанд и лицето му бавно се разтегли в усмивка. — Наистина го намирам за умно скроено. То е толкова неизбежно, че направо се е превърнало в пророчество.
— За какво, по дяволите, говориш?
— Твоят Борн е бил прав от самото начало. Всичко е станало така, както е предполагал, но не по начина, по който си го е представял. Защото е било неизбежно; някъде е станало кръстосано опрашване.
— Моля те, Питър, слез от Марс и обясни на едно земно същество като мен какво искаш да кажеш.
— „Медуза“ вече използва Чакала! Убийството на Тигартън го доказва, освен, разбира се, ако ти не искаш да допуснем, че наистина Борн е вдигнал във въздуха колата в Брюксел.
— Разбира се, че не.
— Тогава някой от „Медуза“ се е сетил за името на Карлос — някой, който вече е знаел за Джейсън Борн. Не би могло да бъде другояче. Ти не си споменавал имената и на двамата нито на Амбрустър, нито на Суейн или пък на Аткинсън в Лондон, нали?
— Не съм. Моментът не беше подходящ. Още не бяхме готови да дръпнем спусъка.
— Тогава кой остава? — попита Холанд. Алекс погледна директора.
— Мили Боже — каза меко той. — Десоул?
— Да, Десоул, недобре платеният специалист, който се оплакваше забавно, но непрекъснато, че няма начин човек да изучи децата и внуците си както трябва с една правителствена заплата. Той беше в течение на всичко, което обсъждахме, като започнем от деня, в който ти се нахвърли срещу нас в съвещателната зала.
— Това е така, но всичко се свеждаше само до Борн и Чакала. Не бяха споменати имената на Суейн или пък на Тигартън и Аткинсън. Дори тогава новата „Медуза“ още не беше се появила на хоризонта. По дяволите, Питър, ти не знаеше за нея допреди седемдесет и два часа.
— Да, но Десоул е знаел, защото се е бил продал. Бил е част от нея. Сигурно е дал сигнал: „Внимавайте. Получил се е пробив. Някакъв маниак заплашва, че ще ни разкрие и ще ни разбие…“ Самият ти ми каза, че страхът е бил отприщен от Търговската комисия през Доставките за Пентагона до посолството в Лондон.