— Да, били са разтърсени — съгласи се Конклин. — Толкова силно, че двама от тях е трябвало да бъдат премахнати, както и Тигартън, и нашият кисел Вол. Старейшините от Горгона са преценили доста бързо кои от техните хора са уязвими. Но не виждам как се връзва това с Карлос и Борн?
— Мислех, че решихме, че има връзка.
— Десоул? — Конклин поклати глава. — Интересна мисъл, но неприемлива. Той не е могъл да предположи, че аз знам за проникването в „Медуза“, защото ние дори не го бяхме започнали.
— Но след като това е станало, би трябвало да се е притеснил от последствията, дори само поради факта, че макар нещата привидно да нямат нищо общо, новата криза е последвала твърде бързо след първата. За колко време е станало? За часове?
— По-малко от двадесет и четири часа… Но все пак — между тях нямаше нищо общо.
— Но не и в анализа на един аналитик — възрази Холанд. — Ако то изглежда като патица и кряка като патица, значи трябва да търсиш патица. Смятам, че в някакъв момент Десоул е свързал Джейсън Борн с безумеца, проникнал в „Медуза“ — новата „Медуза“.
— За Бога, но как?
— Не знам. Може би след като ти каза, че Борн е излязъл от старата сайгонска „Медуза“ — това наистина е нещо, от което може да се започне.
— Мили Боже, може да се окажеш прав — каза Алекс и се отпусна назад на дивана. — Движещата сила, която придадохме на нашия безименен луд, бе фактът, че той е отрязан от новата „Медуза“. Самият аз използвах тези думи при всеки телефонен разговор. „Били са му необходими години, за да свърже нещата…“ „Разполага с имена, длъжности и банкови сметки в Цюрих…“ Господи, бил съм сляп! Казвах тези неща на напълно непознати хора, когато хвърлях въдиците по телефона и никога дори не съм и помислял да спомена на онази среща, на която присъстваше Десоул, за връзките на Борн с „Медуза“.
— Не е било необходимо да мислиш за всичко това. С твоя човек сте решили да играете самостоятелно.
— Имаше страшно основателни причини — прекъсна го Конклин. — Това, което знаех, ме навеждаше на мисълта, че и ти си от „Медуза“.
— Много ти благодаря.
— Хайде да не говорим така. „Имаме човек на високо място в Лангли“ — това бяха думите, които чух от Лондон. Ти какво щеше да помислиш? Какво щеше да направиш?
— Същото, което и ти — отвърна Холанд, едва усмихнат. — Но се предполага, че си толкова интелигентен, че си много по-умен от мен.
— Много ти благодаря.
— Не се упреквай; направил си това, което всеки от нас би сторил на твое място.
— Сега вече наистина ти благодаря. И, разбира се, ти си прав. Трябва да е бил Десоул. Не знам как го е направил, но сигурно е той. Може би се е било загнездило в главата му от години — този човек не забравяше никога нищо. Мозъкът му беше като дунапрен, който поема всичко, и не позволяваше на нищо да се изплъзне от паметта му. Можеше да си припомни думи и фрази, дори спонтанни изръмжавания на одобрение или неодобрение, забравени от всички нас… А аз му дадох цялата история на Борн и Чакала и тогава някой от „Медуза“ я е използвал в Брюксел.
— Направили са дори нещо повече, Алекс — каза Холанд, наведе се напред и взе няколко документа от бюрото си. — Откраднали са вашия сценарий, узурпирали са вашата стратегия. Насъскали са Джейсън Борн срещу Карлос Чакала, но вместо да остане в твоя власт, контролът е преминал в ръцете на „Медуза“. Борн е върнат в Европа, където е бил преди тринадесет години, може би със съпругата си, може би не, с единствената разлика, че в допълнение към Карлос, Интерпол и всички останали полицейски служби на континента, готови, щом го зърнат, да го унищожат, по дирите му е още един смъртноопасен враг.
— Това ли пише на страниците, които държиш? Предполагам, че информацията е от Ню Йорк?
— Не гарантирам, но мисля, че е така. Това е кръстосаното опрашване, за което ти казах преди малко; пчелата, прилетяла от едно проядено цвете на друго, носещо отрова в себе си.
— И кой е пчелата?
— Николо Делакроче и тези над него.
— Мафията?
— Логично е, макар че звучи неприемливо. „Медуза“ се появи от сайгонските офицерски корпуси и тя все още прехвърля мръсната си работа на гладните свине в корумпираните военни от сержантския състав. Виж Ники Д. и мъжете като сержант Фланаган. Когато нещата опират до убийства, отвличания или използване на опиати над пленници, момчетата с колосаните ризи стоят далеч на заден план; не можеш да ги видиш никъде.