— Знам къде е — каза Борн, примигвайки от шума в сладкарницата. — Това е имението Таненбаум. Прав е — това е най-добрата от всички охраняеми къщи. Той ни харесва.
— И преди малко те попитах: къде е Мари?
— С мен е.
— Значи те е намерила!
— По-късно ще ти обясня, Джони. Ще ти се обадя във Фе-йърфакс.
Джейсън окачи слушалката. Жена му с мъка си проправяше път през тълпата. Връчи му розова пластмасова кофичка със синя пластмасова лъжичка.
— Децата? — запита тя, като повиши глас, за да я чуе. Очите й искряха.
— Всичко е наред. По-добре, отколкото очаквахме. Алекс е стигнал до същото заключение като мен относно Чакала. Питър Холанд ще ги отведе с хеликоптер до безопасна къща във Вирджиния. Взимат и госпожа Купър.
— Слава Богу!
— Слава на Алекс! — Борн погледна розовата пластмасова кофичка със синя лъжичка. — Какво е това, по дяволите? Нямаха ли ванилов?
— Това е сънди с горещ фондан. Беше за един до мен, но той в това време така крещеше на жена си, че му го взех.
— Не обичам горещ фондан.
— Тогава и ти започни да крещиш на жена си. Тръгвай, трябва да купим дрехи.
В ранния следобед карибското слънце сипеше жар върху Транкуилити Ин. Джон Сен Жак слезе по стъпалата във фоайето на хотела, със спортна чанта в дясната си ръка. Кимна на господин Причард, с когото бе разговарял по телефона само преди секунди, и му обясни, че трябва да замине за няколко дни и ще се обади веднага, щом като пристигне в Торонто. Всички останали служители бяха уведомени, че му се налага спешно да отпътува. Джон Сен Жак заяви, че храни пълно доверие в управителя и неговия неоценим помощник, господин Причард, и предположи, че под тяхното вещо ръководство няма да възникнат никакви проблеми. Транкуилити Ин всъщност е почти изцяло закрит. Но в случай че възникнат трудности, господата трябва да се свържат с господин Хенри Сайкс в резиденцията на правителството на Големия остров.
— Няма нищо, с което да не мога да се справя — отвърна Причард. — Групите по ремонта и поддръжката дори и във ваше отсъствие ще продължат да се трудят все така упорито.
Сен Жак излезе през стъклените врати на кръглото здание и се отправи към първата вила надясно, която беше най-близо до каменните стъпала към кея и двата плажа. Госпожа Купър и децата бяха вътре и чакаха да дойде хеликоптерът за презокеански полети от военноморския флот на САЩ. Щеше да ги отведе до Пуерто Рико, откъдето щяха да се качат на самолет до военната база Андрюз, близо до Вашингтон.
През огромните прозорци господин Причард наблюдаваше работодателя си да изчезва зад вратите на вила Едно. В същия миг чу растящия шум от голям вертолет, който бръмчеше оглушително във въздуха над хотела. След малко той закръжи над водата и се сниши, очаквайки пътниците си. Очевидно те бяха чули това, което бе чул и той, съобрази господин Причард, като видя Сен Жак, стиснал за ръка малкия си племенник, да излиза от вилата. Зад него крачеше непоносимо високомерната госпожа Купър с увитото в одеяло бебе на ръце. Следваха ги двама от любимите им стражи, които носеха багажа им. Причард се пресегна под тезгяха за телефона с директната линия и набра някакъв номер.
— Кабинетът на заместник-директора по имиграционните въпроси. Говорите лично с него.
— Уважаеми чичо…
— Ти ли си? — прекъсна го служителят от летище Блакбърн, като веднага сниши гласа си. — Какво научи?
— Уверявам ви, че е от изключителна важност. Чух всичко по телефона!
— И двамата ще бъдем щедро възнаградени. Казаха ми го от най-високо място. Било възможно онези хора да са тайни терористи, а Сен Жак да им е водачът. Можели да измамят дори Вашингтон! Какво да предам, блестящи ми племеннико?
— Ще ги отведат в някаква „сигурна“ къща във Вирджиния. Била известна като имението Таненбаум и, ще повярвате ли, имала собствено летище.
— Вярвам на всичко, щом се отнася до тези зверове.
— Не забравяйте да споменете името и длъжността ми, уважаеми чичо!
— Нима бих направил друго нещо, бих ли могъл да постъпя иначе? Ще станем героите на Монсера! Но помни, интелигентни ми племеннико, всичко трябва да се пази в пълна тайна. Заклехме се да мълчим, никога не забравяй това! Помисли си само! Избрали са ни да помогнем на могъща международна организация. Всички световни лидери ще узнаят за нашия принос!