— Сърцето ми се пръска от гордост… Мога ли да знам как се казва тази августейша организация?
— Ш-ш-шт! Няма име. Това е част от тайната. Парите се превеждат от Швейцария директно по банков път с помощта на компютър. Това е доказателството.
— Свещена е нашата отговорност — добави Причард.
— И е добре платена, мой доверени племеннико, а това е само началото. Аз лично проверявам всеки самолет и изпращам манифестите на известен хирург в Мартиника, представяш ли си? Разбира се, в момента задържаме почти всички полети — такава е заповедта от Правителството.
— А американския военен хеликоптер? — запита със страхопочитание Причард.
— Ш-ш-шт! Това също е тайна. Всичко е тайна.
— Но е много шумна и явна тайна, уважаеми чичо. Хората са излезли на плажа и го наблюдават.
— Какво?
— Тук е. Господин Сен Жак и децата се качват в този момент. С тях е и онази ужасна госпожа Купър…
— Трябва веднага да се обадя в Париж — прекъсна го имиграционният служител и затвори телефона.
— Париж? — повтори господин Причард. — Това ме окриля! Каква чест за нас!
— Не му казах всичко — призна с тих глас Питър Холанд, поклащайки глава. — Исках… бях го решил… но всъщност очите и собствените му думи изразяваха намеренията му. Каза ми, че ще ни разпердушини за нула време, ако това би помогнало на Борн и жена му.
— И ще го направи — кимна Чарлс Касет. Седеше на стола пред директорското бюро и държеше компютърна разпечатка от отдавна невадена секретна папка. — Като прочетеш това, ще разбереш. Преди много години в Париж Алекс наистина се е опитал да убие Борн, своя най-добър приятел. Искал е да му изпрати куршум в главата — но всъщност го е подозирал несправедливо.
— Конклин в момента лети за Париж, заедно с Морис Панов.
— Това е твой проблем, Питър. Не бих постъпил така, без да поставям никакви условия.
— Не можах да му откажа.
— Разбира се, че можеше. Но не искаше.
— Дължахме му го. Той ни даде „Медуза“ и оттук нататък, Чарли, само това е от значение за нас.
— Разбирам, директор Холанд — студено изрече Касет. — Предполагам, че поради някакви затруднения в чужбина сега се опитвате да проследите обратно връзките, които водят до някаква местна конспиративна организация, и че, без съмнение, това трябва да стане преди да са се усетили пазителите на националното съгласие — Федералното бюро за разследване.
— Да не би да ме заплашваш, отрепка такава?
— Разбира се, Питър. — Леденото изражение на Касет се смени от спокойна, тънка усмивка. — Нарушавате закона, господин директоре. Това е непростимо, старче, както биха казали предшествениците ми.
— Какво, по дяволите, искаш от мен? — извика Холанд.
— Да прикриеш един от нашите — един от най-добрите, които някога сме имали. Не само искам, а настоявам за това.
— Ако си мислиш, че ще му дам всичко, включително и името на адвокатската кантора на „Медуза“ на Уолстрийт, значи си напълно откачил! Тя е най-важното за нас!
— За Бога, върни се отново във военния флот, адмирале! — изрече отново студено и безизразно заместник-директорът. — Ако допускаш, че ти предлагам такова нещо, значи не си научил кой знае какво на този стол.
— Хайде, стига, умнико! Това вече ми мирише на неподчинение.
— Разбира се, защото не съм ти подчинен — но това не ти е флотът. Не можеш нито да ме наругаеш, нито да ме обесиш на реята, нито да ме лишиш от дажбата ром. Можеш само да ме уволниш, а ако го направиш, много хора ще се чудят защо, което, разбира се, няма да бъде добре за Управлението. Но не е необходимо да стигаш дотам.
— За какво, по дяволите, говориш, Чарли?
— Ами, на първо място, изобщо нямам предвид онази адвокатска кантора в Ню Йорк, защото си прав, че тя е нашият крайъгълен камък. А Алекс с неговото безкрайно въображение може да се рови и да създава заплаха, докато не стигне до там, където започват накълцаните документи и където завършват писмените дири.
— Мина ми нещо такова през ума…
— Значи отново си прав — прекъсна го Касет и кимна. — Затова ще държим Алекс настрани от крайъгълния ни камък — колкото е възможно по-далеч от нас, но ще му подхвърлим нещо — например нещо реално, с което да се заеме и чиято стойност ще оцени.
— Не разбирам нито дума — проговори Холанд след кратко мълчание.
— Ще разбереш, ако познаваш Конклин по-добре. Сега му е ясно, че между „Медуза“ и Чакала има връзка. Как нарече това? Предсказание, което се сбъдва?
— Казах, че стратегията е толкова изпитана и логична, че няма начин да не започва да се сбъдва. Десоул беше неочакваният катализатор, който ускори развитието на нещата — той и това, което се е случило в Монсера, каквото и да е то… Какво нещо с реална стойност имаш предвид?