— Предполагам, че и само това стига.
— Не предполагай, а просто се възползвай.
Седнаха в едно сепаре на малката селска странноприемница с избелял навес, твърди чамови пейки и много сносно вино. Собственикът, шумен червендалест дебеланко, похвали храната, че била превъзходна, но тъй като нито един от тях не изпитваше глад, Борн плати четири ордьовъра, само и само да зарадва собственика. И успя. Човекът им изпрати две гарафи с вино и бутилка минерална вода и ги остави сами.
— Е, добре, Mo — каза Джейсън, — ти няма да ми кажеш какво се случи, нито кой го направи, но си все същият деен, надменен и многословен доктор, дърдоркото, когото познаваме от тринадесет години, така ли е?
— Така е, шизофренични беглецо от лудницата в Белвю. Ако мислиш, че съм герой, искам да ти е съвършено ясно, че съм тук, за да защитя гражданските си права извън медицината. Най-големият ми интерес е към Мари, която обожавам и която, както забелязваш, седи до мен, а не до теб. Само като си помисля за онова руло, което прави…
— О, колко те обичам, Mo — каза съпругата на Дейвид Уеб и стисна ръката на Панов.
— Предполагам — отвърна докторът и я целуна по бузата.
— А сега е мой ред — каза Конклин. — Казвам се Алекс и искам да обсъдим някои неща — без рулото… Въпреки че вчера казах на Питър Холанд, че го правиш страхотно.
— Защо, по дяволите, сте се захванали с рулото?
— Заради червения сос — подхвърли Панов.
— Няма ли най-накрая да се заемем с това, за което сме се събрали? — безизразно запита Джейсън Борн.
— Извинявай, скъпи.
— Ще работим с руснаците — започна бързо Конклин в отговор на репликите на Борн и Мари. — Всичко е наред. Познавам връзката от години, но Вашингтон не подозира това. Казва се Димитрий Крупкин, както казах на Mo, но може да се купи за пет сребърника.
— Дай му тридесет и един, за да сме сигурни, че ще е на наша страна — прекъсна го Борн.
— Предполагах, че ще кажеш така. Определил ли е някакъв таван?
— Не.
— Не бързайте — каза Мари. — От каква сума ще започнем да се пазарим?
— Икономистът заговори — провъзгласи Панов, като пресуши чашата си.
— Като имам предвид положението му в парижкия клон на КГБ, бих казал около петдесет хиляди американски долара.
— Предложи му тридесет и пет и го остави да те принуди да качиш до седемдесет и пет, а в краен случай и до сто.
— За Бога! — извика Джейсън, като все още се сдържаше. — Става дума за нас, за Чакала! Дай му колкото поиска!
— Колкото по-лесно го купиш, толкова по-лесно ще се продаде на друг, при това още по-скоро.
— Наистина ли? — втренчи се Борн в Конклин.
— Нищо чудно, но в случая трябва да е равностойността на разработена диамантена мина. Никой повече от руснаците не желае смъртта на Чакала и този, който им донесе трупа му, ще стане героят на Кремъл. Не забравяй, че е обучаван в Новгород. Москва винаги помни това.
— Тогава направи както тя ти казва, но непременно го купи.
— Ясно. — Конклин се наведе към него. — Ще му се обадя довечера. И двамата ще говорим от телефонни будки и ще уредим въпроса. После ще поискам да се срещнем утре и да обядваме някъде извън Париж, но по-раничко, преди да са дошли постоянните посетители.
— Защо не го направим тук — предложи Борн. — И без това не можеш да отидеш по-далеч, пък и аз вече знам пътя.
— Защо не? — съгласи се Конклин. — Ще говоря със собственика. Но не за четиримата — само за Джейсън и мен.
— Бях предвидил това — студено каза Борн. — Не бива да намесваме Мари. Тя не бива нито да се вижда, нито да се чува, ясно ли е?
— Дейвид, моля те…
— Не, аз те моля.
— Ще отида при нея през това време — бързо се намеси Панов. — А месно руло ще има ли? — запита той, явно за да намали напрежението.
— Нямам кухня, но наблизо има един ресторант, където сервират прясна пъстърва.
— Ще трябва да се прежаля — въздъхна психиатърът.
— Смятам, че трябва да се храните в стаята — гласът на Борн беше непреклонен.
— Няма да бъда затворничка — тихо каза Мари, впила поглед в очите на съпруга си. — Никой не знае кои сме и къде сме. Освен това, една жена, която се заключва в стаята си и никога не излиза, привлича вниманието повече, отколкото една най-обикновена французойка, която води нормален живот.
— Права е — отбеляза Алекс. — Ако Карлос е пуснал хората си, всеки, който се държи неестествено, може да привлече вниманието им. Освен това, Панов се появи съвсем изневиделица — преструвай се, че си лекар, Mo. Никой няма да ти повярва, но ще се издигнеш в очите ми. Никога не съм могъл да разбера защо лекарите обикновено са извън подозрение.