— Защо не млъкнете и не се махнем оттук!
Те чакаха в бронирания ситроен на Крупкин на края на буренясалото поле, на близо тридесет метра зад колата на стареца. Фасадата на ресторанта се виждаше ясно. Борн се дразнеше, че Конклин и офицерът от КГБ бяха седнали като двама застарели професори и всеки правеше истинска дисекция на стратегията на другия по време на минали разузнавателни операции, и всеки изтъкваше недостатъците на другия. Подкреплението на руснаците беше невзрачен автомобил надолу по пътя в диагонал на ресторанта. Двама въоръжени мъже бяха готови да изскочат от колата, автоматите им — да стрелят.
Изведнъж едно комби се приближи до входа на ресторанта. Отвътре излязоха три засмени двойки, закачливо се прегърнаха и весело тръгнаха към входа. Останалият в колата приятел я откара до паркинга.
— Спри ги! — каза Джейсън. — Могат да ги убият!
— Да, могат, господин Борн, но ако ги спрем, ще изтървем Чакала.
Джейсън се взря в руснака. Не можеше да каже нито дума. Гняв и объркване се бореха в съзнанието му. Понечи да протестира, но думите не му идваха. А после стана твърде късно за думи. Тъмнокафяво микробусче летеше към тях по пътя от Париж и Борн проговори.
— Това е същото от булевард „Льофевр“ — онова, което се измъкна.
— Откъде? — запита Конклин.
— Преди няколко дни на „Льофевр“ се взриви камион или автомобил. Това ли имате предвид?
— Беше клопка. За мен… Най-напред микробус, после лимузина и двойник на Карлос. Това е втората кола. Тя излетя от една тъмна странична улица и се опита да ни отреже пътя с масирана стрелба.
— Нас? — Алекс наблюдаваше Джейсън. Видя неприкритата ярост в очите на Хамелеона, стиснатите му устни, силните пръсти, които бавно се свиваха и разпускаха.
— Бернардин и аз — отвърна шепнешком Борн, после внезапно повиши глас. — Искам оръжие — извика той. — Този пистолет в джоба ми изобщо не върши работа!
Шофьор беше здравенякът Сергей — помощникът на Крупкин. Той измъкна един руски автомат АК-47 и го подаде през рамо на Джейсън, който моментално го сграбчи.
Тъмнокафявата лимузина излетя от безлюдния път и гумите й изскърцаха, когато закова пред избелелия навес. Двама мъже изскочиха като добре обучени командоси през страничната врата. На лицата им бяха нахлузени чорапи, в ръцете си стискаха автомати. Втурнаха се към входа и застанаха от двете страни на вратата. От колата се показа още един мъж — оплешивяващ, облечен в черни свещенически одежди. Направи знак с автомата си и двете групи нападатели се прилепиха до вратите и хванаха дебелите кръгли бронзови дръжки. Шофьорът на лимузината не изгаси мотора и остана на място.
— Тръгвай! — изкрещя Борн. — Той е! Карлос!
— Не! — изрева Крупкин. — Чакай! Този път капанът е наш и трябва да го хванем — но вътре!
— За Бога! Та там има хора! — възрази Джейсън.
— Всяка война взима жертви, господин Борн, а това е война. Ваша и моя. Вашата е далеч по-лична, отколкото моята.
Изведнъж Чакала нададе оглушителен зов за отмъщение, терористите блъснаха вратите и влетяха в ресторанта, автоматите им бълваха огън.
— Сега! — извика Сергей и натисна газта до край. Ситроенът излетя на пътя и се понесе към микробуса, но страхотна експлозия ги забави за частица от секундата — невзрачната сива кола отдясно, в която седеше старецът, хвръкна във въздуха и вълната запрати ситроена наляво в старовремската ограда, отделяща паркинга от странноприемницата. В същия миг тъмнокафявият микробус на Чакала, вместо да потегли напред, се люшна назад и рязко спря. Шофьорът изскочи и се скри зад него — беше мернал руската охрана. Двамата руснаци се втурнаха към ресторанта, но шофьорът на Чакала покоси единия с автомата си и продължи да стреля по гумите и прозорците на руския автомобил. Другият руснак се хвърли на тревата и безпомощно го гледаше.
— Излизайте! — изкрещя Сергей и смъкна Борн от седалката върху парчетата от оградата. Зашеметеният му шеф и Алекс Конклин изпълзяха зад него.
— Тръгвайте! — извика Джейсън и скочи. — Онзи мръсник възпламени колата от разстояние.
— Тръгвам пръв! — заяви руснакът.
— Защо?
— Честно казано, съм по-млад и по-силен…
— Я млъквай! — Борн се втурна напред. Бягаше на зигзаг, за да привлече огъня към себе си. Когато шофьорът на Карлос започна да стреля по него, той се хвърли на земята и незабелязано вдигна оръжието си в тревата. Знаеше, че човекът на Чакала е убеден в точността на стрелбата си. Шофьорът надникна иззад микробуса и Джейсън натисна спусъка.